Гай-джин
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Библиотека 48
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Гай-джин». Краткое содержание книги:
Йоши се разяри още повече. Неговият предшественик шогунът Торанага бе превърнал пощенските гълъби в изключителна и единствена собственост на шогуната. За два и половина века това съобщително средство бе западнало поради ненужност и сега се използваше само за такива съдбоносни вести като смърт на шогун или на император. Бакуфу предпочиташе да се прави, че не забелязва как от години някои дзайбацу лихвари в Осака скришом изпращат гълъби — бе ги оставил изложени на наказателни мерки, допълнителни данъци и услуги, стига само самият Бакуфу да пожелае да приведе закона в сила.
— А слабоумният ултиматум до гай-джин? Той пък кога ще бъде връчен? — запита Йоши.
— Незабавно, господарю. Искането на Императора бе включено в посланието, изпратено със същия гълъб, потвърдено от шогуна Нобусада, и със забележката: „Да се връчи незабавно.“
— Заповедта е бака, а бързането е още по-бака. — Йоши придърпа ватираната си наметка по-плътно около раменете. Заради лекия дъжд, който оросяваше градините навън, въздухът бе не само мразовит, но и влажен. — Изпрати нов гълъб, за да отмениш заповедта.
— Ако зависеше от мен, господарю, щях да го сторя тутакси, след като ти ми нареждаш. Веднага, щом си тръгнеш, ще помоля за разрешение, ала ми се струва, че твоето желание е позакъсняло; водачът на гай-джин вече ще е получил заповедта, може да са му я предали още вчера.
Уакура успешно се преструваше на разкаян. Това събитие бе връхната точка след години на интригантстване в подкрепа на императорската воля, такова бе и мнението на повечето даймио, на мнозинството от дворцовите благородници, на Огама, който понастоящем държеше властта в Киото, макар Портите привидно пак да се охраняваха от ненавистния шогунат — но единствено с разрешението на Огама, такова бе и становището на принцеса Язу, а най-важното — неговите собствени възгледи бяха същите.
Преди няколко дни изкусно и прозорливо бе избрал подходящия момент. Бе причакал принцесата по време на утринната й разходка из дворцовите градини и с един удар бе обезвредил шогуната, Бакуфу, както и Йоши — най-опасния си враг.
— Принцесо, чувам, че някои придворни, приближени на Божествения, като вземат предвид твоите интереси, си шепнат, че господарят, твоят съпруг, трябва колкото се може по-скоро да назначи господаря Нори Анджо за тайро.
— Нори Анджо? — недоверчиво възкликна принцесата.
— Мъдрите люде, принцесо, смятат, че това трябва да стане бързо и безшумно. Йедо гъмжи от заговори и така ще се предпазим от сблъсъци с… честолюбиви врагове — деликатно й обясни Уакура, — врагове, които постоянно вредят на почитаемия ти съпруг и със сигурност поддържат връзки с проклетите шиши. Спомни си за Оцу!
— Като че ли мога някога да го забравя! Не че имам някакво влияние, за да уредя такъв въпрос, но Анджо е тъпанар и глупак. А стане ли тайро, ще се държи още по-нахално.
— Така е, от друга страна обаче, ако го издигнем над останалите старейшини, ще платим съвсем ниска цена за сигурността на твоя господар шогуна, докато е непълнолетен, и ще запушим устата на единствения му съперник… господаря Йоши.
— Може ли един тайро да го свали от поста му на настойник?
— Навярно, принцесо. Мъдреците си шепнат, че Анджо има в своя полза още едно достойнство — той е съвършеното оръдие срещу гай-джин: малоумен е, ала се покорява на императорските повели. Божественият ще забележи неговата преданост и без съмнение ще го възнагради за подобна заслуга. Чух умните люде да твърдят, че колкото по-безшумно и бързо стане това, толкова по-добре.
„Колко лесно посях семето, което разцъфтя като орхидеите в добре наторената ми оранжерия! Постъпих разумно, като ловко постигнах нейния брак. Ето че стана благодарение на нейните думи, подшушнати в ухото на оня бавно схващащ младок, на неколцината васални благородници и на моите съвети, потърсени и дадени навреме.
На ти сега, Йоши Торанага — мислеше си дворцовият управител щастливо. — Йоши красавеца, коварния, силния, знатния, изчакващ и душещ по пътя към властта, готов да започнеш гражданската война, от която аз и всички, с изключение на неколцина крайни благородници се боим; войната, която ще съсипе възраждането на императорската власт и отново ще постави Двора в пълното подчинение на поредния разбойник военен диктатор, яхнал Портите, и по този начин ще ни лиши от възнагражденията ни, та пак да станем просяци.“