Черният списък

ГЛАВА 5.

Когато се прибрах, заварих абсолютно идилична картинка: Татяна работеше на своя лаптоп на масата на двора, Лиля седеше до нея и мълчаливо гледаше сновящия по екрана курсор и появяващите се с невероятна скорост думи и редове, а Ирочка шеташе в кухнята и готвеше обяда. В главата ми се мярнаха две мисли едновременно. Едната неприятна, другата — смешна. Помислих си, че Рита с нейната професия на кинокритик също много пишеше и работеше с книжа, проучваше текстове на сценарии и различни рецензии, но никога не бях виждал Лиля да седи зад гърба й и да гледа как майка й работи. Нервозността и злобеенето на Рита създаваха в периметър от три метра такава аура, че да попаднеш в нея за повече от пет минути ставаше опасно и детето чувстваше това не по-малко остро от мен. А смешната мисъл беше, че изведнъж ми се прииска именно това да бъде моето семейство. Обожаваната, умна дъщеря, която обаче аз не разбирам напълно. Дебелата белокожа Татяна със сладките устни и вълнуващия чувствен глас, която пише книги и с която мога да си поприказвам на професионални теми. И веселата флиртаджийка Ирочка — тази ненадмината кулинарка, разумна икономка, грижовна въртокъщница.

Отърсих се от натрапчивите мечти.

— На какво мирише тъй убийствено? — попитах и надникнах в тенджерата, в която вреше нещо.

Ирочка се усмихна и ми подаде лъжица с някаква разноцветна смес:

— Опитайте, Владик, не мога и не мога да разбера достатъчно ли е солта. Вече толкова пъти я опитвах, че не усещам вкуса.

Опитах. Вкусът беше възхитителен, макар че — господ ми е свидетел — не бих могъл да назова нито една от съставките на тази смес.

— Ирочка, колко е хубаво, че живеем в една къща, иначе можеше да си умра, без да науча, че на света съществува такава вкусотия!

Тя ме погледна някак твърде сериозно и каза, като ми обърна гръб и започна бързо да реже нещо с големия кухненски нож:

— Ако не живеехме в една къща, вие никога нямаше да научите колко се нуждае вашата Лиля от внимание и от общуване с възрастните. Извинявайте, Владик, не е моя работа, но според мен жена ви е много странен човек. Нали виждате — на детето явно му липсва майчинска топлота.

Я каква била тази Ирочка! Явно я бях подценил, тя се оказа много по-проницателна, отколкото можех да предположа. Но не ми се щеше да се задълбочавам в обсъждане на Рита, затова започнах с пресилено внимание да разглеждам съдържанието на приготвените за обяда купички и чинии.

— Ира, а от какво е направено това? — попитах, сочейки нещо лъскаво, снежнобяло, с разноцветни орнаменти.

— От извара, разбита със сметана и каймак.

— Ами това, пъстрото?

— От парченца праскови, ананас, ягоди, касис.