Неспокойкото [ЛП]

— Твоите думи са еликсир на мъдростта и есенция на разсъдливостта — кисело каза Васаб. — Проблемът е, че ние с вас често воюваме.

— И какво от това?

— Ако Аблухай призове на помощ бившите врагове, обикновените хора няма да му го простят. Аблухай го обичат и властта му е силна. Но ваши воини и магове в нашите земи — това е дори по-ужасно от Прозрачния бог. Ние не харесваме витамантите и… — Васаб се подсмихна, — … се страхуваме от тях. Но те са твърде далеч, с тях не сме воювали и нямаме претенции едни към други.

— Защо витамантите помагат на вашия везир? — попита Трикс.

Васаб сви рамене и се надвеси над казана.

— Мисля, че въпросът е в следното… — замислено промълви Трикс. — Витамантите искат да завладеят нашето кралство, това се знае. Вероятно биха ни позволили да воюваме с вас, ако силите бяха равни. А после, когато сме се избили едни други, щяха лесно да завладеят всичко. Но те навярно се страхуват от Прозрачния бог. Мислят, че той може да завладее нашето кралство и да стане толкова силен, че да нападне и тях.

— Ще се получи добър пилаф — промърмори Васаб. — Само черният пипер е много, ох, колко много…

— Така че те могат и да помогнат на вашия Велик везир. Но сигурно ще искат нещо насреща. Като например да ни нападнете едновременно с витамантите. И да разделите кралството помежду си. Вие бихте взели южните и източните земи, които някога сте притежавали. А витамантите ще вземат северните и западните, откъдето някога са били прогонени.

— Може би ако се добави лют пипер, тогава излишъка от черен пипер няма да изглежда като грешка, а като хитър замисъл? Може би това ще бъде специален лют пилаф? — размишляваше на глас Васаб.

— Само че ако Аблухай е решил да направи това, той греши — каза Трикс. — Витамантите ще ви помогнат за победата над Прозрачния бог, но така, че да бъдете отслабени. Като призовете и използвате в битката драконите. И за да загинат вашите магьосници… После, след като победи и нас, Самаршан съвсем ще е отслабен. А витамантите ще вдигнат загиналите воини и лесно ще ви завладеят. Както и северните варвари, и гномите, и елфите. Всички. Вашият Велик везир или изобщо не познава витамантите, или е много уплашен.

Васаб въздъхна и тъжно погледна Трикс.

— Позволи ми да ти кажа, млади магьоснико. Ти вероятно си прав. И ако всичко това го обясниш на везира, може би ще има полза. Но за това трябва да си осигуриш аудиенция с него. А ако поднеса на Сад ар Тамак изгарящ небцето пилаф, той ще се разстрои. И тогава…

— Не се притеснявай! — махна с ръка Трикс. — Горещият огън и мазното агне поеха точно толкова лют пипер, че вкусът на месото да стане пикантен и да възбужда апетита. Всичкият излишен пипер отлетя с парата — и пилаф стана толкова вкусен, че би красил и масата на Великия везир!