Неспокойкото [ЛП]

— Значи като цяло в рицарското училище ти е харесало — кимна Трикс. После осъзна, че приятелят му има нужда да говори и повече не го пришпори.

— По хералдика, генеалогия… — думата „генеалогия“ Йен така и не успя да пребори, — и благородно поведение ме даваха за пример. И по танци ме хвалеха. А малко преди Нова година при нас в училището дойде благородният рицар сър Гламор…

— Гламор? — изуми се Трикс. — Познавам го!

— Свестен чичо — въздъхна Йен. — Отиде направо при стария рицар Бандус, който е най-главния в нашето училище, и му каза: „Имам нужда от оръженосец. Но да е риж, защото съм дал такъв обет — да вземам рижи за оръженосци, за да им помагам в трудния житейски път. И да е естествено рижав!“ Оказало се, че имал лош късмет — оръженосецът му се удавил и не можел да намери нов. Всички момчета се молеха да ги избере, дори благородниците…

Трикс реши да премълчи, че сред тези благородници е бил и самият той.

— … но никой не беше риж. А после дойде един риж. И беше добър оръженосец, но много мръсен, не обичаше да се мие. Но един ден също бухна в реката…

— И се удави? — ококори се Трикс. — Това е някаква притеснителна система… може би този Гламор е маниак, а? Да дави оръженосците си?

— Не, не се удави! — махна с ръка Йен. — Изплува и се оказа блондин. За да го изберат, взел, че си намазал косата със самаршанска къна. Е, Гламор не прости измамата. Върна го в училището и каза: „Достоен оръженосец, но склонен към измама. Може би ще има полза от него. А на мен ми намерете оръженосец с истинска рижа коса.“ Бандус отначало не искаше да ме пусне, каза, че аз съм единственият риж в цялото училище, но все още не владея меча добре… Но Гламор пи вино с него и го убеди. Позволиха ми да стана оръженосец на Гламор, на външно обучение, така да се каже. Гламор обеща лично да ме научи да въртя меч и да препускам на кон.

— И какво, научи ли те?

— Научи ме. Той е добър рицар, наистина. Дори извършихме два подвига. Първо спасихме селяни от банда разбойници. А после на турнира свалихме на земята трима рицари за една вечер.

— Е, всъщност не ти, а по-скоро Гламор ги е свалил — отбеляза Трикс.

— Но пък аз натупах оръженосците им! — гордо каза Йен. — Така че и аз си имам своя дял от славата. Както казва Гламор: „Всекиму своето, на рицаря — арена и благороден меч, на оръженосеца — дебела сопа и торбичка, натъпкана с пясък…“

Трикс въздъхна. Чувството за хумор на сър Гламор беше твърде тънко за болшинството от неговите събеседници.

— И после какво?

— После отидохме в един гарнизон на самаршанската граница, сър Гламор искаше да прекара зимата там. Всичко щеше да е наред, ако в деня на пристигането ни някой не беше видял дракон в планината. Е, Гламор се зарадва и ние потеглихме на бой с дракона. Дали имаше дракон там или не — не знам. Но през прохода минаваше самаршански керван. На него Гламор се зарадва още повече! Застана отпред и заяви, че иска да провери стоките и дали са платени митата.