Неспокойкото [ЛП]

— В центъра на Дахриан? Заобиколен от стотици честни граждани? — роботърговецът искрено се удиви. — Считай, че вече си ме поразил — с твоята наивност и безразсъдство.

— Предполагам, че ако на мое място беше Прозрачният бог — щеше да ми дадеш роба даром! — възкликна Трикс.

Настъпи ледено мълчание.

— Защо така ругаеш? — попита роботърговецът. — Защо така заплашваш? Не е хубаво, момче. Промених решението си. Четиристотин динара!

Чуха се одобрителни възгласи.

— И ако сега си мислиш, че по-късно ще ми пратиш някое злобно заклинание на мен, честния търговец — тези хора са свидетели! — добави роботърговецът. — Те ще разкажат всичко на Великия везир и теб ще те закопаят в земята чак до петите!

Йен, който досега слушаше спора с надежда на лицето, обори глава. Карим тихо прошепна на Трикс:

— Много съжалявам, велики магьоснико…

— Значи, четиристотин динара? — попита Трикс след кратка пауза.

— И нито дирхем по-малко!

Трикс мълчаливо разкопча ризата си и свали от врата връв, на която висеше златен пръстен със смарагд. След което го подаде на роботърговеца.

А на него очите му блеснаха. Дълго време изучава пръстена, търкайки го по някаква причина с пръсти, гледаше го на светлината, на пламъка на свещ (която услужливо му донесе някой от тълпата). После погледна Трикс.

— Е? — попита Трикс.

— Това не струва четиристотин динара — каза роботърговецът.

— Този пръстен ми бе подарен от крал Маркел Веселия — каза Трикс. — Той струва двеста талера или четиристотин динара. И ако ти се съмняваш в думите на моя крал, тогава аз, като верен поданик…

— Не се съмнявам — бързо каза самаршанецът. — Но нали камъкът трябва да се продаде, бижутерът ще вземе своя процент…

— Колко? — вече знаейки отговора, попита Трикс.

— Добави тринадесет талера — и сметката ще е точна! — усмихна се роботърговецът.

Трикс мълчаливо му подаде кесията.

— О, велика сила е човешкото състрадание! — извика търговецът. — Случи се чудо! Приятел спаси живота на своя приятел! Вземи този безполезен роб, велики магьоснико! И да отидем да отпразнуваме нашата сделка в чайната!

— Благодаря, но нещо нямам желание — каза Трикс. Хвана разстроения Йен за ръката и го замъкна към изхода. След тях се чуха одобрителни възгласи, хората тупаха Трикс и Йен по раменете, прегръщаха ги, поздравяваха ги, а най-сантименталните самаршанци дори се опитаха да ги целунат. Карим също получи своята порция уважение и признателност.

— Добре ги позабавлявахме — мрачно каза Трикс, когато се озоваха на улицата и се бяха отдалечили от пазара на роби. — Колко позорно и отвратително…

— Прощавай, велики магьоснико — каза Карим. — Този презрян търговец наистина постъпи нечестно.

— Дори ти го признаваш? — зарадва се Трикс.