Неспокойкото [ЛП]

Трикс помисли и реши да отговори честно:

— Много искам да не воюваме. Бях помолен от един познат… дракон. Да спря някак Прозрачния бог.

Самаршанецът не се засмя, нито показа изненада, а само кимна и каза:

— Това е достойно за уважение. Аз също не искам у нас да властват правилата на Прозрачния бог, а още повече — да започне война… Ти помоли моя скъп приятел Сад ар Тамак да те свърже с влиятелни хора. Повярвай ми, той достойно изпълни молбата ти поне наполовина. Какво искаш от мен?

— Бих искал да се срещна с Великия везир. А също и със султана.

Сутар кимна.

— Това е разумна, макар и сложна молба. Какво точно искаш да кажеш на Великия везир?

— Че е много опасно да дружиш с витаманти — дори ако залогът е победа над врага — развълнувано обясни Трикс. — Витамантите казват, че искат вечен живот за всички. Но за това първо ще убият всички. По-добре е Самаршан да потърси съюз с кралството…

— Достойният Аблухай не вярва на Маркел — спокойно отвърна Сутар. — И кажи ми честно, момче… ако войските на кралството влязат в нашите земи… и ако ние сме отслабени от войната с Прозрачния бог… ще се върнат ли войските ви обратно?

Трикс сви рамене и тъжно каза:

— Не знам. Маркел е добър човек. Но той е крал, а кралят не е лош или добър, той е просто крал.

— Не си глупав — кимна Сутар. — Ако живееше сред нас, бих те взел за ученик.

— А с какво се занимавате? — попита Трикс.

— Аз съм придворният шут на султан Абнувас и на неговия везир Аблухай.

— Шут? — изненада се Трикс.

— Да. Изненадан си, че шут може да бъде влиятелен човек в двора?

— Какво говорите! — поклати глава Трикс. — Чел съм, че шутът Джико при крал Маркел Нерешителния се ползвал с такова влияние, че кралят го питал за съвет дори когато си избирал булка… И въобще, шут е уважавана, почтена професия… Само че вие сте толкова… тъжен.

— Сега не съм на работа — обясни Сутар. — Тук за един ден се смея толкова, че вечер ми се иска да плача. Не един шут е прегарял в работата си, опитвайки се да разсмее хората по време на почивки. Ако се прибера вкъщи и жена ми готви, аз я гоня от кухнята и сам режа лука. А ако вечерята вече е готова, тогава викам децата и ги моля да ми разкажат всичко най-ужасно и тъжно, което са видели през деня. Веднъж Аблухай беше много разстроен, бяха го победили в поетичен конкурс, където изпратил свои зацепки и казели под чуждо име. Наложи ми се да го развеселявам цял ден, от сутринта до късна вечер. И после трябваше да отида при бедните и да ги помоля да ми разкажат как са стигнали до такъв живот. Слушах ги чак до полунощ, преди да ме отпусне…

Тази история неочаквано трогна Аннет. Тя изпърха от рамото на Трикс и седна на ръката на шута, която той учтиво й поднесе.

— Ако искаш да си тъжен, можеш да ме извикаш. Ще ти разкажа за трудния и тъжен живот на малките цветни феи. За това колко безответна може да бъде тяхната любов… — гласът на Аннет трепна. — За това колко коварни са някои от техните храни… За ужасите на студената зима, когато бедните феи, чиито цветя са загинали от студа, се крият в козините на норки… или ги канят в човешките къщи, където цяла зима си отработват правото да живеят в здравеца и виолетките, като забавляват децата и дори като избиват хлебарките…