Страшният съд [bg]

— Всички скърбим — каза той, като сниши тона си и се наведе към мен. — Но имаме задължения по изпълнението на тази сделка. Прекалено много хора могат да се окажат засегнати. „Голдман“ трябва да продължат с първоначалното предлагане на акциите. Вече са ангажирани с това. Необходим ни е лидер и мисля, че точно ти си този човек. Познаваш компанията, знаеш от какво има нужда.

— И аз мисля така — рекох, тонът ми бе снишен като неговия, гледах върховете на обувките си и кимах, прехапвах устната си отвътре, за да не издам ликуването си.

— Знаеш, че той изгради компанията — както се казва от един багер и две лопати в началото. Този проект бе делото на живота му. Тъй че връщай се там и не се оставяй да те объркат. Трудна работа. Но виж, не мога да кажа, че сделката е приключена, ала бих могъл да река, че държа много на нея.

— Ами Скот? — попитах.

Зениците му се разшириха и отвърна:

— Не смятам, че той го е направил, но не можем да рискуваме със сроковете. Тази работа вече е задвижена. Мисля, че все пак ти си най-подходящият човек.

— Благодаря ти, Майк.

— Спомняш ли си, когато върна онази отразена топка и победихме отбора на флота? Ти я спаси и ние победихме. Хайде!

Майк ме прегърна през рамо, минахме през тясно мраморно фоайе и той ме въведе в дълга, с висок таван зала, в която доминираше махагонова маса и голяма скулптура от „Тифани“. Около масата седяха членовете на директорския съвет. Осемнайсет души. Повечето мъже, по-възрастни, облечени в закопчани догоре тъмни костюми.

Усмихнах им се и поех дълбоко дъх.