Страшният съд [bg]

— Ние веднага ги разтървахме — каза Бен. — Не преувеличавай нещата.

— Добре, но него го няма, нали? Кой бяга, когато баща му е убит? — попита Маккарти и си записа нещо, преди да се прокашля. — Само онзи, който го е извършил. Тъй и тъй сме на тази тема, къде бяхте снощи?

— У дома — рече Бен.

— Аз също — казах и се заставих да отместя поглед от листите му. — Трябваше да отида до хижата и да говорим с Джеймс за строителството на един от проектите ни, но не получих всички оферти и се обадих да отменя ходенето си.

— Коя фирма не беше подала офертата си? — попита Бен.

— „Кон Трак“ — отвърнах. — Офертата пристигна тази сутрин.

— И никой от вас не се е чувал със Скот? — попита Маккарти и отново насочи химикалката си.

— Не.

— Бен ми каза, че ножът бил на Скот.

— А на мен Бъки ми каза, че всеки би могъл да го вземе — рече Маккарти.

— Мисля, че го държеше заключен — вметнах. Видях думите „ТРИМА ПРИЯТЕЛИ“ върху листа и се опитах да разчета нещо около тях.

— Къде?

— Цялото семейство… те си имат лични гардероби. Големи като килери, където си държат екипировката. Бъки може да ви ги покаже.

— Не спомена за такова нещо — каза Маккарти и продължи да пише.

На вратата се почука. Той излезе иззад писалището си и отвори.

— Капитанът те вика — прошепна напрегнато жената от рецепцията.

— Водя разпит.

— Веднага — рече тя. — Той каза „веднага“. Да те заведа веднага при него.

Маккарти ни се усмихна и каза:

— Извинете.

— Какво правиш? — попита Бен, след като вратата се затвори.