Есенната република [bg]

— Срещу собствените ни хора. Генерал Кет е отделила бригадите си, а Хиланска ги напада!

— Да вървим! — изрева Тамас и пришпори коня си. Жребецът се отзова веднага.

Тримата прелетяха през адранския лагер и поеха на югозапад, по дирите на бригадите. По лицето на Тамас продължаваше да се стича пот напук на хладния вятър. Какво ставаше? Как се беше стигнало до подобно бедствие? Само да откриеше Кет, щеше да я обеси със собствените ѝ връзки.

В продължение на няколко километра напредваха успоредно на пътя и с всеки следващ хълм Тамас придобиваше по-ясна представа за подредбата на враждуващите страни пред тях. С препускащо до пръсване сърце той се притискаше към шията на коня си и не спираше да го подканва.

Ето че достигнаха тила на адранските редици. Войниците бързаха да се хвърлят встрани от пътя на конете им. Тамас различи офицерската палатка на върха на един хълм в близост до артилерията и се насочи към нея. Към тях започваха да се извръщат глави, но фелдмаршалът не обръщаше внимание на любопитството им.

Той скочи от седлото, подметна юздите към някакъв сепнат пехотинец и с поривист жест прекрачи в щабната палатка, като отметна платнището от пътя си.

— Хиляди проклятия, Хиланска, какво става тук?

Няколко десетки лица объркано се втренчиха в него.

— Е? — попита Тамас.

Сред офицерите настъпи хаос. Гръмнаха възражения, възклици, към фелдмаршала се протягаха ръце… Не един стол издрънча на земята заради скочилите на крака. Същинска какофония от гласове, всеки от които се опитваше да надвика останалите.

— Тишина! — изрева Олем зад гърба му.

— Благодаря ти, Олем. Някой ще ми каже ли какво става тук, господа? — Тамас търсеше да зърне познати лица. С тъга установи, че те са малко на брой. Нима по време на отсъствието му бяха погинали толкова много хора?

— Канехме се да започнем битка с предателката генерал Кет — обади се един полковник от задните редици.

— Друг път — изсумтя Тамас. — Олем… Не, не ти. Влора, отнеси бяло знаме отсреща. До час искам Кет лично да се яви на доклад пред мен, за да даде обяснение.

— Тя няма да дойде — каза предишният полковник. — Кет отказва да приеме пратениците ни.

— На мен няма да откаже. Правилно ли съм видял знамето на Крилете на Адом да се развява над лагера ѝ?

Жена в генералска униформа, която Тамас познаваше само по физиономия, кимна колебливо.

— Тогава ми доведи и генерал Абракс или който там е начело. Това е всичко, капитане.

Влора отсечено отдаде чест и изтича навън.

— Насочете артилерията на юг — разпореди се Тамас. — Искам цялата кавалерия съсредоточена на източния фланг. Цялата. Разделете я на три групи и чакайте нови нареждания. Кезианците се подготвят да настъпят. Те ще пристигнат в десет часа, главата си залагам. Задръжте пехотата обърната към войниците на Кет, но да е повече от ясно, че не трябва да нападат. Ако кезианците си мислят, че ще нападнем собствените си другари, чака ги голяма изненада. Действайте!