Есенната република [bg]

— Вестта за завръщането ми стигна ли до наемническия лагер?

— Абракс е споделила само с двама от офицерите си. Тя също е на мнение, че трябва да го пазим в тайна колкото се може по-дълго. Някои от командирите им може и да са ме разпознали, но Абракс няма да допусне слухове.

— Това е добре.

— В нашия лагер вече започва да се разчува — каза Олем.

— Няма как, те ни видяха да препускаме.

— Аз запечатах лагера — продължи телохранителят. — До сутринта никакво влизане или излизане без изрична заповед.

— Отлична работа.

Тамас забеляза, че Олем е защипал полковническата нашивка, връчена му пред Алватион. Явно отново се канеше да повдигне темата.

— Сър — поде Олем.

Тамас изсумтя.

— Няма да те понижа, Олем.

— Но аз бих предпочел да го сторите, сър.

— Не е като да съм ти възложил командването на полк. Нищо повече от Железните оси. Полковническият чин цели да улесни специалните ти възложения. Това не е нещо безпрецедентно.

— И все пак…

Тамас повдигна ръка в знак, че смята разговора за приключен, макар да знаеше, че няма да се отърве толкова лесно. Олем бе категорично убеден, че не става за полковник.

— За мен е удобно да си в авторитетна позиция, за да не се налага да се съобразяваш с формалностите на йерархията — рече Тамас. — Недей да се мусиш толкова. Няма да ти поверя командването на големи части, без да си готов. Но помни ми думите, някъде в близките десет години ще станеш генерал, истински генерал.

За момент изглеждаше, че Олем ще се изсмее в лицето му, но той успя да се овладее.

— Никога не бих се обръснал, сър. Дори и за да стана генерал.

— На мен брадата ми харесва — каза Влора. — Повече войници трябва да си пускат…

— Не започвай и ти — повдигна пръст Тамас. — От него съм склонен да търпя подобни глупости, защото ме пази от убийци. Но от теб няма да ги търпя.

— Прекрасно ви предпази от Хиланска.

Олем настръхна при тези ѝ думи, тялото му се вцепени, а лицето му застина. Тамас се загледа във Влора: това подмятане беше безсърдечно от нейна страна. Тя знаеше, че в онзи момент Олем не се бе намирал край фелдмаршала, защото изпълняваше поръчение. А Олем се отнасяше към задълженията си изключително сериозно. Тамас понечи да я сгълчи, но при вида на изражението ѝ премълча. Влора бе пребледняла леко и бе забила поглед в земята. Вече съжаляваше за изреченото.

— Ще има ли нещо друго, сър? — сковано попита Олем.

— Стой наблизо — рече Тамас. — Като стана дума за Хиланска…

— Изпратил съм цяла рота подире му. Те ще настигнат него и частите му и ще ни ги доведат оковани.

— Справил си се добре, Олем. А тази дреболия — Тамас посочи към скритата под куртката рана — ще зарасне с времето.