Есенната република [bg]

Виж, това беше изненада.

— Бях изпратен тук да ви задържа — продължи Адамат.

— Разбирате ли настоящата ситуация? — попита Кет.

Стоящата до инспектора Абракс кимна.

— Да.

— Очаквате от мен да се оттегля — рече Кет, — да предам командването на хората си на Хиланска и да дойда с вас в Адопещ? — Преди Адамат да е успял да отговори, тя продължи: — Няма да го сторя. Хиланска е предател. Той възнамерява да тласне всички ни в ръцете на кезианците. В каквито и неща да съм се провинила, измяната не е сред тях.

Още при пристигането им Кет им каза същото за Хиланска, но не можа да представи доказателства. Твърдеше, че свидетелят ѝ бил отровен от негови подставени лица.

— Всъщност — рече Адамат — не това имаме предвид.

Кет повдигна вежда — първата мимика от началото на разговора им.

— Нима?

— Застъпих се за вас пред лейди Винцеслав — продължи инспекторът. — Тя се съгласи, че дребните престъпления, които вие и сестра ви сте извършили, остават на заден план пред съдбата на Адро. В качеството си на член на Тамасовия съвет тя ме упълномощи да ви предложа алтернатива.

— И какво ще да е това предложение?

— Незабавно да се оттеглите от поста си. Сестра ви също. Ще бъдете съпроводени до имението си в северната част на Адро, където ще разполагате със седмица да уредите личните си дела. В края на този срок земите ви ще преминат в собственост на държавата, а вие и домакинствата ви ще бъдете прогонени, като в замяна ще получите един милион крана.

Ноздрите на Кет трепнаха.

— Това не е алтернатива, а присъда.

— Един милион не е малка сума — остро каза Абракс. — Нима мислите, че Тамас ще бъде толкова щедър, когато се завърне?

— Тамас е мъртъв.

— Не е. — Абракс извади писмо от джоба си и ѝ го подаде. — Това пристигна тази сутрин. Тамас е прекосил Въгленда с двете си бригади и шестдесет хиляди деливански пехотинци. Пристига тук след две седмици.

Адамат зяпна. Значи Тамас беше жив? И то по официално потвърдена информация? Защо лейди Винцеслав не бе го споменала? Това обстоятелство променяше всичко.

Кет видимо пребледня. Тя отново посегна към заповедта за задържане, взе я с треперещи пръсти и се зачете.

— Съветвам ви — обади се Адамат — да се уверите, че сте напуснали Адро, когато фелдмаршалът се завърне.

— Ами хората ми? Под чие командване ще преминат?

— Под мое — каза Абракс.

— Това е незаконно!

— Точно вие ли сте се загрижили за закона? — небрежно попита Адамат. Кет подскочи.

— Вярно е, че съм прикривала престъпленията на сестра си. Но аз все още съм генерал от адранската армия и обичам родината си. Ще приема тази проява на милост — тя изплю последната дума с жлъч — само при условие че хората ми ще бъдат в безопасност.

— Хората ви ще бъдат зачислени извънредно към Крилете на Адом — каза Абракс. — Незабавно ще съобщим на Хиланска за вашето снемане от длъжност и за обстоятелството, че вашите три бригади вече се намират под наша закрила — до момента, в който фелдмаршал Тамас се завърне.