Есенната република [bg]

Тя понечи да възобнови разговора, но след кратко колебание се отказа: видно беше, че и двамата ѝ спътници не бяха в настроение за приказки. От нейния прозорец се виждаха единствено хълмове, затова тя сведе поглед към чантата за документи, която все още стискаше в ръцете си.

Вече беше прехвърлила по-голямата част от архива от времето преди Таниеловото пленяване. Оставаха ѝ само още няколко страници, които прегледа бавно, ред по ред.

По-рано би казала, че работата на интендантите трябва да е най-скучната длъжност в армията, но сега ѝ се струваше, че в редиците числа има нещо почти омайно. Погледът на някой с по-голям опит несъмнено би могъл въз основа на тях да построи точната численост на отделните армейски части и дори предпочитаните тактики на определен генерал.

Един от редовете към средата на настоящата страница привлече вниманието ѝ. Тя го прочете повторно, сетне и за трети път, за да се увери, че е видяла датата правилно.

— Бо… — каза Нила.

Той я погледна въпросително.

— Някой споменавал ли е какво е правил Таниел в деня, преди да бъде окачен над кезианския лагер?

Бо започна да чеше бакенбарда си.

— Говорих с един от лагерните готвачи, онези, които помагаха на Михали. Таниел го е посетил в късния следобед.

— Помощникът каза ли защо?

— Не. Но мога да се досетя. Таниел е достатъчно глупав да поеме самичък срещу Крезимир. Което от своя страна обяснява залавянето му. Вероятно е отишъл при Михали, за да се посъветва.

— И подир това е поел направо към вражеския лагер?

— Откъде да знам. — Бо сви рамене. — Защо питаш?

— Надали е важно. — Нила обърна страницата и продължи да чете, но други искания от Таниел нямаше. И тогава дъхът ѝ се учести. — Бо…

— Какво? — Той поклати раздразнено глава.

— Помниш ли, когато ти разказвах за разговора си с полковник Етан? За двете роти войници, които Хиланска изпратил в планините?

— Да, да. Карай по същество.

Тя му подаде листа.

— Погледни искането от Таниел, в средата на страницата.

— Да, намерих го. — Той замълча за момент, зачетен, преди да продължи: — Но в това няма логика. За какво са му на Таниел триста въздушни пушки?

Нила се приведе към него.

— Веднъж, докато работех като перачка при Тамас, чух фелдмаршала да казва, че всички въздушни пушки в Адро били конфискувани и прибрани на съхраняване в столичната оръжейна и че барутните магове са единствените, на които се разрешава да имат достъп до тях. Погледни часа! — Тя забоде пръст в листа. — Четири часът сутринта. По това време Таниел вече трябва да е бил заловен. Послужили са си с името му.

Бо изруга и заблъска по тавана на купето.

— Спрете каретата! Спрете веднага!

— Какво правиш? — попита лейди Винцеслав. Колата послушно забавяше ход.

— Трябват ми два коня — рече Бо.

— Имаш ги. Но какво става?

Бо изскачаше навън.

— Един предател би знаел, че Таниел е бил заловен и че може да подправи искането.