Сърца за изгаряне [bg]

— Не мога да ти кажа. Прекалено е тъмно там. Защо?

— Искаш ли да видиш нещо страховито?

Карл се пресяга през контролното табло и щраква превключвателя „Закъснение“ на позиция „изключено“.

Уорън изтърва списанието и почти се изтърсва от стола си, докато подскача и бута превключвателя обратно.

— Какво, да те шибат, правиш, Карл?

— Няма значение. Не и ако спи.

— Не ме интересува дали е овързан като свиня, облепен с монтажно тиксо, с белезници или носи оная негова маска! Не пипай превключвателя! Никога!

Карл се пресяга и пак щраква превключвателя.

Уорън отново го включва рязко.

— Ако още веднъж го направиш, ще те пребия! Карл вдига ръце:

— Добре де! Добре! Предавам се. Просто се опитвам да пооживя нещата тук. Умирам от скука.

— Предлагам ти да се съсредоточиш върху хоби, което не включва двама ни мъртви.

— Ако този превключвател се счупи, мислиш ли, че някой ще забележи?

— Сигурен съм, че ви проверяват — отвръща Уорън.

— Както всички останали протоколи за сигурност, които никога не сме виждали? Аха, сигурен съм, че някой ги проверява. Обзалагам се, че някой се занимава с това денонощно.

Уорън се извръща към плътното стъкло на прозореца.

— Не мога да го видя. Ти виждаш ли го?

— Ето защо те питам дали спи. Не мисля, че е в леглото си.

— Вътре е шибана тъмница. Трябва да пуснат пак онази червена нощна лампа.

— Хлапето казало на докторката, че не може да спи добре заради светлинката. И тя я махна.

— Е, така или иначе, не мисля, че е в леглото си.

— Може да е в кенефа.

— Може. Не го виждам и на инфрачервеното обаче.

— Е, със сигурност не е излязъл да се поразходи. Включи лампата за секунда.

— Категорично не. Не искам да ме докладват.

Карл се мръщи.

— Няма да ни мъмрят, че сме го проверявали. Ако не искат да палим лампите, за да си вършим работата, трябваше да се опълчат на докторката за тази нощна лампа. Просто ще светнем за секунда, ще видим какво прави, после ще изгасим отново. Чиста работа.

Уорън въздиша.

— Добре, но бързо. Ако спи, не искаме да го събудим.

Карл се пресява през контролното табло и пуска осветлението.

Уорън се навежда по-близо до прозореца за наблюдение.

— Не го виждам. А ти?

Карл се изправя, приближава се и също поглежда.

— Виждаш ли го?

Карл клати глава и натиска бутона за микрофона.

— Хей, хлапе, къде си?

Уорън перва ръката му.

— Недей!

Дейвид изскача изпод прозореца и плясва двете си длани върху стъклото. Движението е безшумно, дебелото стъкло поглъща звука от удара, но въпреки това двамата мъже отскачат назад.

Кракът на Карл се оплита в стола. Карл пада на земята като безформена купчина.

— Мамицата му! — крещи Уорън.

Дейвид им се хили от другата страна на прозореца. Изкикотва се тихо, когато Уорън напипва бутона за осветлението и отново потапя стаята в мрак.