![Когато дойде паякът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/8/kogato-dojde-payakt-bg-download.jpg)
Когато дойде паякът [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #1
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-044-7
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Когато дойде паякът [bg]». Краткое содержание книги:
„Невероятно напрегнато четиво с уникален убиец, който едновременно ужасява и интригува. Най-добрият трилър на годината.“ Клайв Къслър
„Книгата ще достави удоволствие не само на любителите на напрегнато четиво, но и на онези, които се интересуват от дълбините на човешката психика.“ „Уошингтън поуст“
„Джеймс Патерсън е създал бързо движещо се влакче на ужаса, чиито пътници се носят стремглаво към неизвестното.“ „Ню Йорк таймс бук ревю“
През последните няколко дни всичко, което будеше и най-малкото съмнение, се свързваше с голямото похищение във Вашингтон, но постепенно обръгнаха. Дилс и Маршал получиха нареждане все пак да проверят сигнала. За отвличането на децата от училището бе използван малък син микробус.
Следобедът вече преваляше, когато пристигнаха във фермата близо до шосе 413. Усетиха нещо призрачно-зловещо докато наближаваха фермата по силно изровения черен път.
— Какво има там, някоя стара ферма ли? — попита Дилс.
Той беше зад волана и караше с двайсетина километра през дълбоката кал. Арти Маршал предпочиташе да седи отдясно, на мястото на стрелеца, макар и без оръжие.
— Да. Сега никой не живее в нея. Съмнявам се, че ще излезе нещо важно, Чести.
— Това му е хубавото на нашата работа — каза Дилс. — Никога не знаеш. Важните неща могат да те връхлетят изневиделица.
Дай му само да изкарва работите по-интересни, отколкото всъщност бяха. Имаше си своята мечта и своите големи планове, но Арти Маршал ги приемаше по-скоро като признак на младежка незрялост.
Стигнаха до порутената плевня, за която ловците бяха споменали в обаждането си по телефона.
— Я да хвърлим едно око — предложи Маршал, като се опита да влезе в тон с ентусиазма на младежа.
Честър Дилс изскочи от колата. Арти го последва, но не толкоз пъргаво. Приближиха се до овехтялата, някога боядисана в червено плевня — ниска постройка, сякаш е хлътнала няколко метра в земята. Ловците се бяха подслонили в нея, за да се скрият от проливния дъжд рано следобед. След това се бяха обадили в полицията.
В плевнята беше доста тъмно и мрачно. Прозорците бяха запердени с тензух. Арти Маршал запали фенерче.
— Я да хвърлим малко светлина на обекта — измърмори той, после възкликна: — Господи, да му еба майката!
Да, съмнение не можеше да има. Голяма дупка в средата на пръстения под. До нея паркиран тъмносин микробус.
— Кучият му син, Арти!
Честър Дилс извади пистолета си. Изведнъж му стана трудно да диша. Едва се удържа да не побегне. Никак не му се искаше да се приближи до голямата дупка в пода. Не му се стоеше повече в старата плевня. Май все още не беше готов за щатски полицай.
— Има ли някой? — извика Арти Маршъл с висок и ясен глас. — Излез веднага! Полиция! Ние сме от крисфийлдската полиция.
Господи, Арти се справя по-добре от мен, мислеше Дилс. Готов е за повишение. Тази мисъл накара Честър Дилс да си размърда задника. Тръгна към вътрешността на плевнята — да види дали това там е същото, за което се молеше на Всемогъщия да не е.
— Насочи фенерчето към ямата — обърна се той към партньора си по борба с престъпността.
Бяха застанали в единия й край. Честър едва дишаше. Гърдите му сякаш бяха стегнати с турникет. Коленете му се удряха едно в друго.
— Добре ли си, Арти? — попита го партньорът му.
Маршал освети тъмната дълбока дупка. Видяха онова, което ловците вече бяха забелязали.
Вътре имаше малък сандък… подобен на ковчег. Широко отворен и празен.
— Какво, по дяволите, е това? — чу Дилс гласа си.
Арти Маршъл се наведе по-ниско. Насочи лъча на фенерчето директно в дупката. Инстинктивно се озърна. Погледна зад гърба си. После вниманието му отново се насочи към дупката.
Вътре имаше нещо. Нещо яркорозово или червено.
Умът на Маршал препускаше. Обувка… Господи, трябва да е на малкото момиченце. Сигурно тук са държали Маги Роуз Дън.
— Тук са били скрити двете деца — каза той най-после. — Намерихме мястото, Чести.
Което си беше вярно.
Заедно с една от розовите маратонки на Маги Роуз. Старите верни маратонки „Рийбок“, които трябваше да й помогнат да се приобщи към другите деца в училището „Уошингтън Дей“ Странното обаче беше, че маратонката сякаш бе оставена там нарочно.
Част втора
Сина на Линдбърг
Глава 26
Когато Гари беше разстроен, той се оттегляше в света на любими истории и ярки фантазии от детството. А сега се чувстваше особено разстроен. Гениалният му план изглежда се изплъзваше от контрола му. Дори не му се искаше да мисли за това.