Когато дойде паякът [bg]

— Жива е. Видях я преди около два часа. Ще си бъде вкъщи, ако вие не оплескате нещо. А вие май доста се стараете. А сега назад, както ви каза детективът. Назад, момчета.

— Откъде да сме сигурни, че сте партньори със Сонеджи? — попита Томпсън.

— Първо — десетте милиона. Второ — парка „Дисни“ в Орландо — „Вълшебното царство“. Трето — паркинга при Плуто, 24-и ред — цитира той точните думи от съобщението.

Томпсън не отстъпваше.

— Ще преговаряме за освобождаването на момичето. Ще се пазарим. Ще стане както ние искаме.

— Какво? И да убият детето? — Джези Фланаган изникна зад Томпсън и останалите. — Приберете оръжието — продължи твърдо тя. — Оставете детектив Крос да извърши размяната. Ако постъпите както сте решили и момичето умре, аз ще свикам пресконференция. Обещавам ти, Томпсън. Кълна се в Бога, ще го направя.

— Също и аз — обадих се аз. — Имаш думата ми.

— Това не е той. Това не е Сонеджи — най-после реагира Томпсън. Погледна към агент Скорс и поклати с възмущение глава. — Пуснете ги — нареди. — Крос и откупът да вървят при Сонеджи. Това е решението.

Двамата с невъзмутимия мъж продължихме по пътя си. Аз треперех. Хората ни зяпаха, докато вървяхме към оранжевото трамвайче. Обзе ме усещане за нереалност. След малко се качихме в едно от вагончетата и седнахме.

— Задници такива — измърмори мъжът. Това беше първата проява на някаква емоция. — За малко да провалят всичко.

Спряхме до нов нисан в сектор „Доналд“, шести ред. Колата беше тъмносиня с потъмнени в сиво стъкла. Вътре нямаше никой.

Мъжът с шапката запали и ние потеглихме отново към алея I-4. По обяд движението извън парка, беше почти замряло. Както се изрази той — пикник на плажа.

Насочихме се към международното летище на Орландо. На изток. Опитах се да го заговоря, но той мълчеше.

Може би не беше чак толкова спокоен и съсредоточен. Може и на него да му се е смръзнало лайното там в парка. Хората от Бюрото за малко да провалят всичко. Нямаше да им е за първи път. Всъщност действията им в парка едва ли бяха нещо повече от блъф. Като се размислих, си дадох сметка, че това е бил последният им шанс да преговарят за освобождаването на Маги Роуз Дън. След около половин час навлязохме в сектора за частни полети на няколко мили от главния терминал на летището. Минаваше един и половина. Размяната нямаше да стане в „Дисни Уърлд“.

— В съобщението се казваше, че всичко ще приключи към един и петнайсет — обадих се аз, когато слязох от нисана.

Горещ тропически вятър ни посрещна на пистата. Усещаше се силна миризма на дизелово гориво и нагрята настилка.

— Съобщението лъжеше — отговори той. Отново беше ледено спокоен. — Това е нашият самолет. Сега сме само ти и аз. Опитай се да бъдеш по-умен от ФБР, Алекс. Това едва ли ще те затрудни.