Когато дойде паякът [bg]

— Всичко е било планирано с голяма прецизност — обадих се аз.

Самолетът се насочваше към Атлантическия океан. Накъде? Да осъществим размяната на Маги Роуз?

— Прав си. Изпипана работа. Няма да повярваш колко са премислени нещата.

— Момиченцето наистина ли е добре? — попитах отново.

— Казах ти. Видях я тази сутрин. Нищо й няма — отговори той. — И косъм не е паднал от главата й.

— Трудно ми е да го повярвам. — Спомних си в какво състояние намерихме Майкъл Голдбърг.

— Ако щеш вярвай — сви пилотът широките си рамене.

Изобщо не го беше грижа какво мисля.

— Майкъл Голдбърг е бил подложен на сексуална гавра. Тогава как да повярваме, че момиченцето не е наранено? — продължих аз.

Той ме погледна. Изведнъж нещо вътре в червата ми подсказа, че той не знае в какво състояние е бил малкият Голдбърг. Обзе ме чувството, че не е партньор на Сонеджи, че Гари Сонеджи няма да допусне истински партньор. Пилотът сигурно е бил само нает, което означаваше, че имаме шанс да спасим Маги Роуз.

— Майкъл Голдбърг е бил жестоко бит след смъртта му — продължих аз. — И са се гаврили с трупа му. Сега знаеш в какво си замесен и кой е партньорът ти.

Кой знае защо мъжът се ухили широко.

— Окей. Край на многозначителните намеци и на дразнещите въпроси. Оценявам загрижеността ти. Радвай се на полета. Момичето не е бито, нито пък е сексуално малтретирано. Имаш думата ми на джентълмен.

— Че ти джентълмен ли си? Пък и не би могъл да знаеш. Не си я виждал от тази сутрин. Не знаеш какви ги е вършил Сонеджи, след като е останал сам.

— Ами трябва да имаме доверие на партньорите си. А ти се облегни назад и си затвори устата. Довери ми се. Поради недостига на екипаж по време на полета не се предвиждат храна и напитки.