Когато дойде паякът [bg]

Аз отговарям за реда вътре в столовата. Наричат ме „Фъстъченото масло“. Джими Мур, готвачът, е убеден, че фъстъченото масло е страшно хранително. Наред с яденето, което обикновено се състои от хляб, два вида зеленчуци, месо или риба и десерт, всеки желаещ може да получи и бурканче с фъстъчено масло. Всеки Божи ден.

— Хей, Фъстъчено масло. Хубаво ли е днес фъстъченото масло? Надявам се, че е марка „Скипи“, а не онова лайно „Питър Пан“.

Усмихнах се широко на познатите негодяи от тълпата. Носът ми усети обичайните миризми на немити тела, лош дъх и вкиснат алкохол.

— Не знам какво е менюто за днес.

Редовните посетители познават двама ни със Сампсън. Повечето знаят, че сме полицаи. На някои дори им е известно, че съм психоаналитик, защото давам консултации във фургона зад кухнята. На вратата й имаше надпис: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ. Влизай, дявол да те вземе.“

Джими Мур поддържа много добре столовата. Твърди, че е най-голямата кухня за бедни на Източното крайбрежие. Храним около хиляда и сто човека на ден. Сервирането започва в десет и петнайсет и приключва в дванайсет и трийсет. Ако дойдеш една минута след 12,30, оставаш гладен. Дисциплината, макар и в скромни граници, е част от реда в „Сейнт Антъни“.

Не се допускат пияни или очевидно дрогирани. От теб се очаква да се държиш добре по време на храна. Разполагаш с десет минути да се наядеш, защото вън на студа чакат още гладни. Всеки се ползва с уважение и почит. На никого не се задават въпроси. Ако чакаш на опашка, получаваш храна. Обръщат се към теб с „господин“ или „госпожа“ и персоналът от доброволци е добре обучен в това. Новите се приучват да се усмихват, докато сервират или раздават номерца.