Вълчето братство

Сър Хосуел беше жив. Държеше се за ребрата, свит като пребито пале. От лицето му капеше кръв. Въпреки това изръмжа:

— Стой настрана, флийдска кучко!

— Охо. Аз не бих се обърнала към едно момиче толкова грубо, особено след като държи брадва, а ти не си се представил добре. — Жената се усмихна с насмешката на дама, възпитана в светски маниери. Но усмивката й беше пълна със злост.

Поогледа го и се намръщи.

— Ох, ако Хиърдън не развъжда по-добри воини от тоя, така и ще си остана без мъж в леглото.

Мирима дишаше задъхано, ужасена от случилото си. Едва чу думите на жената, но разбра, че е шега.

Конните господарки на Флийдс отглеждаха породисти коне от хиляда поколения — подбираха ги и ги чифтосваха според силата, красотата и интелигентността им.

По същия начин благородните жени във Флийдс си подбираха и мъже, за да раждат добри деца. Една знатна дама там можеше да поиска и дузина мъже да й направят деца. Можеше дори да се омъжи за някого, но мъжът никога нямаше да властва над нея. Само жените имаха правото да носят титли, тъй като във Флийдс се вярваше, че „никое дете не може да знае кой му е бащата“. Жените на Флийдс се смееха на изчанчената представа, че мъжете можели да управляват. Така във Флийдс „крал“ беше само този, който е женен за кралица. Ако тя решеше да го изгони и да си избере друг самец, той губеше титлата си.

— Аз… а… — заекна Мирима.

Хосуел се хвана за разкървавеното чело, после рухна, останал без сила.

— Ти, а, какво? — попита жената.

— Съжалявам — каза Мирима. — Само го помолих да ме научи да стрелям с лък.

Жената заплю Хосуел.

— Човек би помислил, че вашите северняшки лордове ще молят жените да ги учат да се бият, след като Радж Атън ви събаря замъците.

Мирима нямаше какво да възрази. Коленичи над доскорошния си насилник. Хосуел кашляше и се мъчеше да се изправи на колене.

Тя понечи да му помогне, но Хосуел избута ръката й.

— Я ме остави, курво мистарска! Трябваше да се сетя аз, че ще ме вкараш в беля.

Изправи се някак на колене, после се надигна и си тръгна. Залиташе.

Мирима не знаеше какво да изпита — съжаление ли, или гняв. Думите му „мистарска курва“ я жегнаха. Беше родена и отраснала в Хиърдън. Хосуел я познаваше. Нима беше дръзнал да я нарече курва, защото се е венчала за мъж от Мистария?

Жената от Флийдс каза:

— Не се ядосвай заради такъв като тоя. Знам ги много добре. На вечеря ще им разправя как те е оправил, пък после си ударил лицето в един камък.

— Трябва да доведем лекар — каза Мирима. — Не съм сигурна дали ще може да се върне до бивака.

— Това само ще доведе до бой. Ако искаш да отмъстиш за честта си, просто му пусни една стрела още сега.

— Не.

— Тогава го остави на мира.

Мирима се намръщи. Никога не се беше смятала за образец на добродетелност, но не беше и помисляла, че може да остави един ранен човек да се оправя сам.

„Трябва адски да ме е ядосал тоя мерзавец, щом не изпитвам никакво съчувствие към него“ — помисли тя.