Най-силната магия
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Най-силната магия». Краткое содержание книги:
С една своя дума тя може да превърне сватбата си във война. Но в прегръдките на благородния рицар я очаква обещание за необуздана страст. И любов, която нито насилието, нито предателството могат да разбият, любов, която побеждава проклятието и се оказва най-силната магия.
10
Мег си пое дъх толкова дълбоко и рязко, че кристалите на друидската верига, която носеше, трепнаха и заблестяха ярко на светлината на свещите.
— Ако имаше очи на друид, нямаше да ме виждаш в толкова черни краски — каза тя.
— Имам очите, които бог ми е дал, и те виждат съвсем добре.
— Щом ме смяташ за толкова долна жена, защо се съгласи да се ожениш за мен?
Още докато изричаше въпроса, Мег вече знаеше какъв ще бъде отговорът.
— Заради земите и крепостта — каза тя, преди Доминик да успее да отвори уста.
— И наследниците.
— Ах, да. Наследници.
— За разлика от Джон — студено заяви Доминик, — аз не възнамерявам да отглеждам нечие чуждо копеле, нито пък да сея свои където сваря.
Мег се завъртя рязко и ефирната и рокля се уви около тялото и като мъгла. Но Доминик протегна ръка и я хвана за лакътя.
— Питам те за трети път, жено. Носиш ли дете от Дънкан?
Мег понечи да каже нещо, но остана безмълвна. Осъзнаваше, че на мястото на Доминик, комуто липсваше вродената проницателност на друидите, самата тя би хранила същите подозрения. Но въпреки това се чувстваше наранена.
— Не — каза накрая тя, без да извръща лице.
Гласът й бе тих, треперещ. Тялото й пулсираше напрегнато.
Доминик си припомни на какви грубости е била подложена в лапите на Джон и внезапно пръстите му се отпуснаха и станаха нежни, гальовни, успокояващи. Думите му също.
— Не се бой от мен, малка соколице — промълви той. — Никога не съм сторил зло на кон, валет или жена.
Мег рязко вдигна глава. Един-единствен поглед към зеления блясък в очите й бе достатъчен на Доминик да проумее, че съпругата му не трепери от страх.
А от ярост.
— Не съм някоя блудница с начервени устни, та да се пъхам в постелята на всеки срещнат мъж — процеди през зъби тя. — Бог ми е свидетел, че застанах до теб чиста като прясно навалял сняг, а досега не съм чула от устата ти нищо друго, освен оскърбления.
Едната черна вежда на Доминик се изви многозначително. Без да каже и дума, той метна небрежно и с невероятна лекота тежката ризница на стола на Мег. Лъскавите метални брънки легнаха със звън върху дървената облегалка.
После настъпи тишина. Доминик не отместваше поглед от непокорната си съпруга — от момичето, което стоеше до него единствено защото бе сграбчено в стоманената хватка на неговата дясна ръка. Ръката, свикнала да държи меч.
— От моята уста си чула само истини, а не оскърбления — каза той гневно. — Била ли е майка ти бременна, когато се е омъжила?
— Да, но…
— Била ли си сгодена за Дънкан от Максуел?
— Да, но…
Доминик упорито не я оставяше да говори.
— Предупреди ли ме за засадата в църквата?
Тръпка разтърси крехкото й тяло.
— Не — прошепна тя.
— Защо? Толкова близки ли сте били с онова копеле, та да не намериш сили да предупредиш своя бъдещ съпруг за грозящата го смъртна опасност?
Ръката на Мег, стисната в хватката му, трепна в опит за жест на безпомощност, който бе осуетен още в зародиш.
— Ти щеше да обесиш Дънкан — прошепна тя.
— Да, мадам, на най-дебелия дъб в гората!
— Не бих понесла мисълта, че съм причинила смъртта му.
Доминик стисна здраво челюст. Опасенията му се бяха потвърдили: неговата съпруга наистина не беше безразлична към Дънкан от Максуел.
— Обесването на Дънкан щеше да предизвика война — продължи Мег. — Война, която би погубила народа на Блакторн.
От гърдите на Доминик се изтръгна сърдито ръмжене.
— На моя народ… — Гласът на Мег се пречупи.
Тялото й отново потрепери. Беше като струна, опъната и опъвана все по-силно, заплашваща всеки миг да се скъса.
— На моя народ му трябва мир, за да отгледа посевите и децата си — каза тя, като се обърна с лице към Доминик. — Просто му трябва. Не можеш ли да го разбереш?
Доминик мълчаливо се взря в невероятните зелени очи на момичето, което стоеше пред него и с изумително достойнство молеше спасение за своя народ. Не за себе си. Не за Дънкан.
За своя народ.
— Да — кимна накрая той. — Това мога да го разбера. Всеки, който е преминал през ужаса на войната, може да разбере колко целебен балсам е мирът. Тъкмо затова се върнах в Англия. За да отглеждам реколта и деца.
От устните на Мег се отрони дълга, дълбока въздишка.
— Хвала на бога — промълви тя. — Когато те видях как внимателно докосваш сокола, у мен трепна надежда, че…
Гласът й заглъхна, сля се с тихия шепот на пламъците в огнището. Доминик улови лицето й със своите загрубели в битките пръсти и го завъртя към себе си.