Най-силната магия
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Най-силната магия». Краткое содержание книги:
С една своя дума тя може да превърне сватбата си във война. Но в прегръдките на благородния рицар я очаква обещание за необуздана страст. И любов, която нито насилието, нито предателството могат да разбият, любов, която побеждава проклятието и се оказва най-силната магия.
— Това ще трябва да се промени — измърмори той.
— Моля?
Доминик се взря в тревожните зелени очи, които го наблюдаваха напрегнато.
— Тук няма къде да седне човек — обясни той.
Мег се изправи грациозно и му посочи опразнения от нея стол.
— Не съм чак такъв грубиян, че да заема мястото на една дама — каза Доминик.
— По-добре да стоя права, отколкото да седя, а ти да си се надвесил над мен с ръце на хълбоците.
Доминик се усмихна накриво. Мег бе права. Наистина беше застанал така, сякаш се канеше да сгълчи някой от своите рицари за това, че не се е погрижил за бойния си кон, или пък на някой от валетите, задето не е лъснал доспехите на господаря си.
— Денят беше доста… — започна той, но гласът му заглъхна.
— Мъчителен? — подсказа му Мег.
— Да. Повече от мъчителен. Все едно да ти се наложи да водиш отново битка, която си бил сигурен, че си спечелил.
Мег долови скритото под маската на желязната му самодисциплина изтощение и сърцето й се изпълни със състрадание. Същото състрадание изпитваше и към хората от Блакторн, в момента за нея този горд рицар бе просто един от тях.
— Ризницата ти е тежка. Да ти помогна ли да я свалиш?
Доминик я погледна изненадано, сетне кимна.
Сложните каишки и закопчалки затрудниха Мег. Докато тя се суетеше над тях, опитвайки се да ги развърже, Доминик съзерцаваше приведената й глава. От косите й лъхаше аромат на билки и рози и това му напомни за сапуна, с който му бяха дали да се къпе в банята на крепостта.
— Миришеш като цветна градина — каза той.
Промяната в гласа му — до преди миг изморен, а сега изведнъж кадифено мек — сепна Мег. Тя вдиша рязко глава и при движението косата й се разлюля и заблестя като подухнат от вятъра пламък.
— От сапуна ми е.
— Да. И аз ли мириша на градина? — попита Доминик.
Веселата нотка във въпроса му бе не по-малко изненадваща от самия въпрос. Мег се усмихна и сведе глава.
— Ти миришеш на битка — отвърна тя. — На ковано желязо, кожа и устрем. И сила. Главно на това.
— Следващия път ще използвам повече от твоя сапун.
Мег вдигна поглед, пълен с нескрито учудване.
— Следващия път ли?
Доминик кимна.
— При следващото ми къпане.
— Ах, значи ти си този, който е оставил такъв хаос в банята! А аз обвиних бедния Дънкан.
Мег усети как тялото на Доминик се изопва под пръстите й, как мускулите му се стягат и изпълват ризницата. И почувства как самото споменаване на Дънкан разпалва отново гнева му.
— Често ли се къпеш с Шотландския чук? — попита той.
Кадифената, прелъстителна мекота на гласа му беше изчезнала. Мег припряно се зае с една сложна закопчалка, но пръстите й изведнъж бяха станали твърде сковани и, без да иска, тя одраска кокалчетата си на острото желязо. Най-после закопчалката поддаде.
— Готово — каза Мег. — Тази беше последната.
Сетне се надигна на пръсти и свали ризницата от едното му рамо. Внезапно Доминик се обърна и с едно рязко движение се освободи от нея. Тежестта й накара Мег да политне назад, но Доминик светкавично се протегна и пое ризницата в едната си ръка.
Мег отмести поглед от тежката ризница към мъжа, който я държеше така, сякаш беше перце. Знаеше, че Доминик е едър и много силен мъж, но до този момент не си бе давала сметка колко по-силен е от нея. Мускулестото му тяло се очертаваше съвсем ясно под меката кожа на долните му дрехи.
Обзе я внезапен копнеж да почувства силата му със своите пръсти, с ноктите си… с устни и зъби. Това я стресна и в същото време разпали в тялото й непознат огън.
— Е? — рязко попита Доминик.
— Какво? — сепна се Мег и с усилие съсредоточи вниманието си отново върху разговора.
— Къпеш ли се с онова шотландско копеле?
Тя се намръщи.
— Защо ми е да се къпя с него? И двамата имаме прислужници.
Сега бе ред на Доминик да се намръщи.
— Как защо? — възкликна той. — За удоволствие, разбира се.
Гъста руменина обагри лицето на Мег.
— Аз не съм нито слугиня, нито наложница на Дънкан, та да му прислужвам в банята — възмутено заяви тя.
— Аз пък чувам друго.
— Значи даваш ухо на лъжлива и злостна мълва!
— Това е същата онази мълва, която разказва за друидските вещици — изръмжа Доминик.
— Зимата беше дълга. Хората нямаха какво толкова да правят, освен да измислят клюки, докато чакат да отминат студовете.
— Спала ли си с Дънкан от Максуел? — попита остро Доминик.
— Колко ниско мнение имаш за своята съпруга.
— Майка ти се е омъжила, когато е била бременна от друг. А ти някога си била сгодена за Дънкан. Знаела си за подлия му план, но не ме предупреди. Какво мнение искаш да имам за теб, жено?