Най-силната магия

— Да не би да ти е било неприятно? — попита той.

Мег поклати глава и отново облиза бавно долната си устна.

— А твоят вкус е вкусът на Светите земи — каза тя.

— Така ли? — засмя се Доминик. — Какъв е той?

— Вкус на захаросан лимон.

— Това е просто вкусът на турския шекер.

— Моят шекер не беше толкова вкусен.

— Следващия път си вземи от онези, които са жълти като слънцето.

— Следващия път ти ще си до мен, за да го опиташ пръв.

— И после ти ще го вкусиш от моите устни — каза той.

Идеята стресна и едновременно с това заинтригува Мег.

Очите й се отвориха. В сумрачната, слабо осветена стая цветът им изглеждаше странно тъмен, почти черен. Колкото до Доминик, единственото, което се виждаше от него, бяха мощните му рамене и изсечената линия на челюстта му, очертани на фона на замиращия огън.

— Това не е ли… нередно? — попита колебливо тя.

Доминик понечи да подметне, че ухажването и ласките на Дънкан от Максуел трябва да са били доста недодялани, но се спря навреме. Последното, което искаше в момента, бе да разрошва перата, които толкова предпазливо и търпеливо бе успял да заглади. Не беше сигурен, че способността му да се контролира би издържала още веднъж на изпитанията, на които я бе подложило опитомяването на неговата непокорна съпруга.

По дяволите, изпитвам нечовешка болка! От хлапак не съм бил толкова възбуден!

— Не само, че е напълно редно — каза той, като предпазливо придърпа Мег към себе си, — а и носи огромно удоволствие.

— Наистина ли?

— Оближи устни.

Тя се подчини. Кръвта на Доминик, който не откъсваше поглед от нея, отново запулсира трескаво.

— Какво почувства? — попита той.

— Ами… — Мег сбърчи вежди, сетне си призна. — Нищо, честно казано. Устните ми бяха сухи, а сега станаха влажни.

Доминик се усмихна загадъчно и наведе глава към нея.

— А сега? — прошепна той и невероятно внимателно прокара език по ръба на устата й.

Намерението му бе да стори само това, но изненаданото й възклицание, неволното разтваряне на устните й и топлият й дъх бяха изкушение, на което много мъчно можеше да се устои.

Езикът му се плъзна в устата й по-нежно, отколкото му се искаше, и по-страстно, отколкото бе разумно на този ранен етап в прелъстяването на една толкова специална соколица.

В първия миг Мег остана слисана от неговата дързост. После обаче осъзна, че макар и неочаквана, тази нежна милувка всъщност е много приятна. Доминик имаше вкус на екзотични сладкиши, Примесен с нещо познато — с топлина и лек привкус на сол, — както и с някакъв богат аромат, който не можеше да определи. В стремежа й да опита още от този странен вкус езикът й отвърна на гальовната ласка на неговия език.

Доминик мушна пръсти в косата й, дръпна главата й назад и разтвори устата й, за да влезе дълбоко в нея. За миг Мег се вцепени от изненада, но много скоро страстният ритъм на целувката и неспирните движения на езика му я изпълниха с трепетна възбуда. Дълбоко у нея запламтя буен огън — огън, запален не от рязкото удряне на два кремъка, а от сладостното сплитане на два езика.