Най-силната магия
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Най-силната магия». Краткое содержание книги:
С една своя дума тя може да превърне сватбата си във война. Но в прегръдките на благородния рицар я очаква обещание за необуздана страст. И любов, която нито насилието, нито предателството могат да разбият, любов, която побеждава проклятието и се оказва най-силната магия.
— Как изглежда морето, господарю? — попита с копнеж Мег. Неочакваният въпрос — и замечтаната й усмивка — изненадаха Доминик.
— Неспокойно — отговори веднага той. После помисли малко и добави: — Необуздано. Красиво. Опасно.
Мег въздъхна дълбоко. Сетне за пръв път откакто Доминик бе влязъл в стаята й, тя срещна погледа му.
И за пръв път Доминик почувства, че Мег се бои от него въпреки привидната си смелост. Защо ли се страхуваше? Не можеше да й стори нищо, което да не засегне двойно по-болезнено самия него, неговите мечти, неговите надежди. Чувстваше се като вълк, хванат в примка — накъдето и да се завъртеше, примката само се затягаше още повече.
— Страх те е, че друидското проклятие няма да те предпази? — попита той.
В гласа му имаше острота, която не успя да скрие добре.
— Да ме предпази? От какво?
— От изнасилване — каза без заобикалки Доминик. — От мен.
Ръката й стисна камъчето с все сила. Но то вече не беше хладно и успокояващо. Мег с усилие накара пръстите си да се отпуснат.
— Знам какви са задълженията на една съпруга — каза тя с тих глас. — Не ще ти се наложи да ме пребиваш от бой така, че да не мога да избягам.
— Това ли очакваше?
Мег отново сви напрегнато рамене.
— Да.
— Така ли е постъпвал Джон с майка ти?
— Веднъж.
— Но само веднъж.
— Да. Само веднъж.
— И какво е станало после? — попита той. — Да не би мълния да е разцепила крепостта на две?
— Майка ми избягала в гората. Малко след това се извила буря. Градушка унищожила посевите в полята и тревата по пасищата. Овцете били гладни, затова яли отровни бурени, разболели се и измрели.
Доминик изсумтя.
— И всичко това само защото майка ти е изяла един здрав пердах заради своята изневяра?
Лицето на Мег придоби напрегнато, неразгадаемо изражение.
— Свещеникът не откри никъде следи от дявола. Нито веднъж, нищо че баща ми пръсна сума пари за прогонване на злите духове.
— Бурята е била просто съвпадение.
— Така мислят някои.
— Но простите хора от крепостта… те вярват, че тяхната съдба е свързана със съдбата на тяхната господарка, друидската вещица.
— Да — каза Мег.
— А ти вярваш ли в това? — попита Доминик, заинтригуван от това момиче, което вече бе негова съпруга.
Мег вдигна рамене и отметна назад качулката на пелерината си. Имаше чувството, че се задушава — задушаваха я миналото, настоящето, бъдещето, и преди всичко този мъж, надвесен над нея като страховит буреносен облак.
— Няма значение в какво вярвам аз — отвърна глухо тя.
Доминик погледна огнения водопад на косите й плиснал по сребърната и туника. И съвсем неволно протегна ръка, за да докосне един от коприненомеките й кичури.
Преди да успее да се овладее, Мег отскочи назад.
— И теб ли биеше? — попита Доминик.
Тя не отвърна нищо. Нямаше и нужда. Нервната й, уплашена реакция бе по-добър отговор от всякакви думи.
— По дяволите! — изръмжа Доминик. — Добре, че вече е мъртъв. Иначе щях да го пратя в пъкъла със собствените си ръце.
В стаята се възцари тишина, в която Доминик заизучава замислено момичето пред себе си. Изглеждаше толкова крехка, и в същото време…
В същото време това крехко като тръстика създание бе успяло да се опълчи и да осуети плановете на един могъщ саксонски лорд. Макар да бе трепнала при неочаквания опит на Доминик да я докосне, тя много бързо се бе овладяла. Не, тази вещица съвсем не беше от страхливите. Ето че и сега тя седеше с изправен гръб и високо вдигната глава и хладно преценяваше мъжа пред себе си — точно така, както я преценяваше той самият.
Колкото и да не му се искаше да е така, Доминик трябваше да си признае, че се възхищава на нейния дух. Възхищаваше се, макар прекрасно да знаеше, че като съпруг никак няма да му е лесно с такава жена.
Тя ще се покори само доброволно, насила — никога. По дяволите, какво изпитание за един мъж, който се стреми единствено към мир!
Тогава в съзнанието му се прокрадна друга мисъл.
Да опитомя тази жена ще бъде по-сладко дори от опитомяването на соколицата. Да чуя как от устните й се отронват тихи викове на наслада, докато я обливам с дъха си, обсипвам я с ласки…
И да знам, че всеки такъв вик ми обещава синове от нейната утроба!
Доминик решително свали железните си ръкавици и ги хвърли на масата. Те се стовариха тежко между купата с речни камъчета и една кутия, пълна с лъскави свилени нишки за бродерия. Един бърз оглед на стаята му бе достатъчен да забележи, че в нея няма никакви столове освен онзи, на който бе седнала Мег.