Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
Джак усещаше някакво замайване. Всичко това бе прекалено голямо и значимо: звезди, камъни, стълбове, върхове, астрономически дати. В някакво ъгълче на мозъка му се събуди споменът, че американците притежават Жертвения камък на майте.
Разтърси глава, за да прочисти мислите си, и върна Магьосника назад:
— Но защо трябва най-много да се страхуваме от самия човек?
Магьосника въздъхна:
— Заради възнагражденията — простичко обясни той. — Възнагражденията. „На онзи, който сложи всеки Стълб, се полага баснословна награда“ — така е изписано на стените на Абидос. Там намерих списък на шестте награди, изброени под гравюра на Рамзес II и баща му Сети I — издълбан в камъка надпис, който археолозите отдавна са решили, че е само за украса. Но шестте изброени награди са: знание, топлина, зрение, живот, смърт, власт. — Лицето на Магьосника потъмня. Джак… Никой не знае какви точно са наградите, но те определено са безценни. Например аз вярвам, че „топлина“ означава източник на енергия — забележи, неизчерпаем източник на енергия, а „знание“ означава някакво велико проникновение, до което още не сме достигнали.
Джак слушаше внимателно. Изведнъж интересът на Съединените щати в успеха на мисията ставаше съвсем обясним, да не говорим за възмутителното нападение на китайците срещу фермата му и опита им да сложат ръка на Огнения камък.
Магьосника продължи:
— При този залог, пристигането на Тъмното слънце и възможния край на нашия свят мога да разбера поемането на риск от страна на някои нации, за да се сдобият със Стълбовете и да ги сложат, където трябва. Ако не друго, историята ни е научила на едно: когато залогът е голям, хората са способни на всичко.
В този миг пътническото отделение на хеликоптера потъна в мрак, но веднага се освети от червеникавата светлина на резервното осветление. Едновременно с това се разнесе звън на предупредителна аларма. Високоговорителят на интеркома над главата на Джак изпука.
— Ловецо, наближаваме системата на клисурата Ву — разнесе се гласът на Астро. — Приблизително време на пристигане — девет минути. И ще цъфнем на техните радари като голяма шибана коледна свещ. Надявам се, че си бил прав.
— Хайде — каза Джак и стана. — Да се облечем. Целта ни е под охрана, ние оглавяваме местния списък на най-издирваните лица, така че трябва да влезем дръзко и най-вече да го направим бързо. Просто стой близко до мен. Време е да свършим започнатото от теб и да се сдобием с Философския камък.
Системата от капани на Лао Дзъ под Магьосническата планина,
провинция Съчуан, Централен Китай
5 декември 2007
Полковник Мао Гонли изруга гръмогласно.
За четирите дни, откакто бе пленил Макс Епер и го бе изпратил в Синтан за разпит, неговият отряд бе напреднал съвсем малко в системата подземни тунели, защитаваща легендарния камък на Лао Дзъ.
Напредването им бе затруднено от многобройните препятствия срещу неканени гости — капаните.
Мао отново изруга. Трябваше да предвиди това.
В продължение на над 3000 години китайските гробници бяха известни с изобретателните си защитни механизми: например комплексът от гробници на император Цин в Сиан — домът на забележителните китайски теракотени воини — беше оборудван с автоматични арбалети и „убиващи дупки“, от които непредпазливите археолози бяха поливани с масло и течен катран.
Но клопките, защитаващи тази система, бяха на порядък по-сложни и надминаваха всичко, което Мао бе виждал — изобретателни, но едновременно с това непрощаващи.
Вече бе загубил деветима… и всички по ужасяващи начини.
Първите трима, на които бе писано да умрат, така и не бяха влезли много навътре след мястото, където бе монтиран капанът — цилиндричен вход в стената. Вратата внезапно се завъртя, заключи ги… а после от една кухина в тавана бликна жълта течност с гадна миризма, която обля залостените в капана нещастници. По-късно установиха, че става дума за примитивна форма на сярна киселина.
Това накара хората му да взривят вратата с пластичен експлозив С–2, за да влязат по този начин във вътрешната зала, единственият изход, от която бе ниско разположен тесен тунел в отсрещната стена.