Време за умиране

Всъщност дали бе така?

Опипа джобовете си, колкото по навик, толкова и от отчаяние. В единия от тях имаше нещо твърдо. Сребърните прибори на Дороти, останали от закуската. Нож, вилица и лъжица. Тежки антики, които набързо беше пъхнал в джоба си, а после ги беше забравил. Извади ги. Имаха дълги и солидни дръжки, изработени от някаква стара разновидност на неръждаемата стомана.

Точно над главата му имаше плоска кутия, монтирана в задния край на двигателя. Приличаше на плитък контейнер, гледан отдолу. Черна и мръсна. Картерът, досети се той. Там се събираше маслото на двигателя. В средата му се виждаше голям шестоглав болт. Вероятно за източване на маслото. В сервиза го развиват, за да източат старото масло. А новото наливат отгоре.

Но в сервиза разполагат с гаечни ключове.

Ричър нямаше такъв.

Моторът напрегнато ревеше, каросерията се тресеше. Ричър се изтегли около метър нагоре, вдигна ножа и вилицата и ги кръстоса около болта на картера. Притисна ги здраво с палци и показалци и направи опит да ги завърти обратно на часовниковата стрелка.

Нищо.

Той си пое въздух, стисна зъби и опита отново, без да обръща внимание на болката, която прониза ръцете му. Болтът не помръдна. Реши да опита друга техника. Опря дръжките на приборите от двете страни на шестоъгълния болт, закрепи ги между пръстите на дясната си ръка, а с лявата завъртя цялата нестабилна конструкция.

Болтът помръдна.

Съвсем мъничко. Ричър отново напълни гърдите си с въздух, задържа го там и стисна приборите с цялата си сила. Пръстите му побеляха от напрежение. Лявата му ръка повтори въртеливото движение. Болтът беше стегнат много здраво и се въртеше трудно. Попадналата в резбата мръсотия заплашваше да го запечата завинаги. Но той продължи да го развива, дишайки тежко и напрегнат докрай. След два оборота и половина вероятно поради маслото, което попадна в резбата, солидният болт изведнъж започна да се развива леко, без почти никакви усилия. Ричър захвърли сребърните прибори, изтегли тялото си още малко нагоре и доразви болта с върховете на пръстите си. Двигателят продължаваше да работи на високи обороти. Високото налягане изхвърли маслото наведнъж, под формата на дебела и плътна струя. Без обичайното лениво прокапване. Блестящочерната течност се изстреля навън като къс метал и засъска по замръзналата земя. Премазаните от колелата съчки се оцветиха в черно и запушиха.

Ричър залепи ръце от двете страни на тялото си и запълзя по гръб към задната част на рамата. Бодливите храсталаци пречеха на движението и разкъсваха дрехите му. В крайна сметка успя да се добере до Задната броня, хвана се с две ръце за нея и се изтегли изпод тежкия автомобил. Претърколи се до седнало положение, после бавно се изправи. Очите му се плъзнаха по каменистия терен. Търсеше някой по-голям камък, за да пръсне задното стъкло на кабината. Не намери такъв и се задоволи да заблъска с длани по покрива. Веднъж, втори път, с цялата си сила. После се обърна и побягна.