Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
11/22/63 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

11/22/63 [bg]

Электронная книга - «11/22/63 [bg]». Краткое содержание книги:

На двадесет и втори ноември, 1963 г., в Далас се разнасят три изстрела, президентът Кенеди умира и светът се променя завинаги. Ами ако можехте да предотвратите тази промяна? В този великолепно замислен и силно въздействащ роман Стивън Кинг, който отразява социалния, политически и културен климат на своето поколение по-пълно и с повече въображение от който и да било друг автор, отвежда читателя на невероятно пътуване в миналото и показва как то би могло да бъде променено.
Всичко започва с Джейк Епинг, тридесет и пет годишен учител по английски, от град Лисбън Фолс, щата Мейн, който си докарва допълнителни доходи, като преподава вечерни гимназиални класове. Той дава на учениците си задача да опишат събитие, което е променило живота им и едно от съчиненията го разтърсва — покъртителен, страховит разказ за нощта преди около петдесет години, когато бащата на Хари Данинг се прибира вкъщи и убива майка му, сестра му и брат му с чук. Това есе се оказва повратна точка за Джейк — след като го прочита, неговият живот, както и животът на Хари Данинг преди това, както историята на цяла Америка през 1963 г., се обръща с главата надолу. Малко по-късно неговият приятел Ал, собственик на местна закусвалня, му разкрива една тайна: неговият килер е всъщност портал към миналото, отвеждащ към една конкретна дата през 1958 г. Скоро Ал увлича Джейк в мисията, по която самият той се е вманиачил — да предотврати убийството на Кенеди. Така започва новият живот на Джейк под името Джордж Амбърсън в един различен свят — света на Айк, Кенеди и Елвис, на големите американски коли, на училищните танци по чорапи, за да не се издраска лакирания под на салона и на вездесъщия цигарен дим. От невзрачния малък градец Дери, Мейн (където му се налага да се занимае с проблема на Данинг) до миловидното градче Джоуди, Тексас, където Джейк се влюбва и с това се излага на сериозен риск, всеки обрат неизменно го води към един неуравновесен самотник на име Лий Харви Озуалд и към Далас, където миналото се оказва главоломно напрегнато, а световната историята може напълно да се промени. Пътуването във времето никога не е изглеждало толкова правдоподобно. Нито толкова плашещо.
1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 68
Перейти на страницу:

8

Ал отключи вратата на сребърната каравана, дом на Знаменития Тлъстбургер, в осем без четвърт. Хромираните рафтове зад плота проблясваха призрачно. Високите столове сякаш шепнеха: „Никой повече няма да сяда на нас“. Големите старомодни захарници пък им отговаряха: „Никой няма да си сипва захар от нас — купонът свърши.“

— Направете място за Ел Ел Бийн — казах аз.

— Точно тъй — вметна Ал. — Проклетият му прогрес.

Беше изтощен, останал без дъх, но не спря да си почине. Поведе ме зад плота до вратата на килера. Последвах го, като прехвърлих куфарчето, съдържащо новата ми самоличност, от едната ръка в другата. Беше старомодно, с катарами. Ако се появях с него в клас, повечето ученици на лисбънската гимназия биха си умрели от смях. Единици сред тях — със зараждащ се усет за стил — биха аплодирали неговия ретро шик.

Ал отвори вратата и пропусна миризмата на зеленчуци, подправки и кафе. Както и предният път, се протегна покрай рамото ми за да светне лампата. Аз се втренчих в сивия линолеум, както човек би оглеждал басейн, потенциално пълен с гладни акули и, когато Ал ме потупа по рамото, подскочих.

— Извинявай, ама да не забравиш и това — държеше монета от петдесет цента. — Нали помниш Човека с жълтата карта?

— Че как? — обаче съвсем го бях забравил. Сърцето ми биеше толкова силно, та ми се струваше, че очите ми пулсират в орбитите си. Усещах езика си като парче стар мокет и когато Ал ми подаде монетата, едва не я изтървах.

Той ме огледа критично за последно.

— Джинсите ти стават за момента, обаче непременно се отбий в магазина за мъжко облекло Мейсънс, нагоре по Главната улица, и си купи панталони, преди да тръгнеш на север. Пенделтън или каки стават за ежедневно облекло. За по-официални случаи ще ти трябват Бан-Лон.

— Бан-Лон?

— Просто попитай, те ще знаят за какво говориш. Ще ти трябват и няколко официални ризи, може би дори костюм. Също вратовръзки и игла за вратовръзки. Купи си също шапка. Не бейзболна шапка, а хубава лятна сламена шапка.

От ъгълчетата на очите му се стичаха сълзи. Това ме уплаши много повече от всичко, което ми беше казал.

— Ал? Какво има?

— Просто ме е страх. Не само ти си изплашен. Обаче няма нужда от кой знае какви прощални сцени. Ако изобщо се върнеш, ще бъдеш тук след две минути, без значение колко време останеш в ’58-ма. Тъкмо колкото ми трябва да пусна кафеварката. Ако всичко мине добре, ще изпием по чаша кафе и ти ще ми разкажеш.

Ако. Каква голяма дума.

— Няма да е лошо да кажеш и една молитва. Мисля, че и за нея ще ти стигне времето.

— Нямаш грижи. Ще се моля да мине гладко и без проблеми. Гледай да не се омаеш от новото място дотам, че да забравиш с какъв опасен човек си имаш работа. Може би по-опасен от Озуалд.

— Ще внимавам.

— Тъй. Гледай да не плямпаш много-много, докато не хванеш особеностите на езика и се ориентираш в обстановката. Карай полека. Не привличай внимание.

Опитах да се усмихна, но не съм сигурен, дали ми се получи. Куфарчето ми се стори ужасно тежко, сякаш беше пълно с камъни, а не с пари и фалшиви документи. За момент си помислих, че може да припадна. И въпреки това, Господ да ми е на помощ, част от мен нямаше търпение да замине. Исках да разгледам САЩ от своя Шевролет, Америка ме зовеше да я посетя.

Ал протегна тънката си треперлива ръка.

— Късмет, Джейк. Бог да те пази.

— Искаш да кажеш Джордж.

— Вярно, Джордж. А сега тръгвай. Както казват в ония дни — време ти е да се чупиш от тук.

Обърнах се и пристъпих бавно в килера. Движех се като човек, който се опитва да намери най-горното стъпало на стълбите в пълен мрак.

На третата крачка го открих.

Част 2

Бащата на чистача

Глава 5

1

Минах покрай стената на сушилната барака, както преди. Промуших се под веригата, на която висеше надписът „Минаването забранено“, както преди. Заобиколих ъгъла на голямата четвъртита зелена сграда, както преди и в този момент нещо се блъсна в мен. Аз не съм особено тежък за ръста си, но не съм и съвсем кожа и кости. „Няма опасност да те отвее вятърът“, както казваше баща ми. Обаче Човекът с жълтата карта едва не ме събори. Все едно ме нападна черно палто, пълно с пърхащи птици. Той крещеше нещо, но аз бях твърде изненадан (не ми беше останало време да се изплаша, всичко стана много бързо), за да разбера какво казва.

Аз го отблъснах и той се олюля назад към стената на сушилнята, а палтото се ветрееше около краката му. Главата му звучно се удари о метала и мръсната му шапка се търкулна на земята. Той я последва, но не падна изведнъж, а по-скоро се сви като хармоника. Съжалих, че го бях блъснал, преди още сърцето ми да е успяло да се успокои. Стана ми особено криво, когато той вдигна шапката си и почна да я изтупва от праха с една мръсна ръка. Тази шапка никога повече нямаше да бъде чиста, а по всяка вероятност същото се отнасяше и за него.

1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 68
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)