![11/22/63 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/0/0/6/11-22-63-bg-download.jpg)
11/22/63 [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: АСТ
- ISBN: 978-5-271-46206-1
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «11/22/63 [bg]». Краткое содержание книги:
Всичко започва с Джейк Епинг, тридесет и пет годишен учител по английски, от град Лисбън Фолс, щата Мейн, който си докарва допълнителни доходи, като преподава вечерни гимназиални класове. Той дава на учениците си задача да опишат събитие, което е променило живота им и едно от съчиненията го разтърсва — покъртителен, страховит разказ за нощта преди около петдесет години, когато бащата на Хари Данинг се прибира вкъщи и убива майка му, сестра му и брат му с чук. Това есе се оказва повратна точка за Джейк — след като го прочита, неговият живот, както и животът на Хари Данинг преди това, както историята на цяла Америка през 1963 г., се обръща с главата надолу. Малко по-късно неговият приятел Ал, собственик на местна закусвалня, му разкрива една тайна: неговият килер е всъщност портал към миналото, отвеждащ към една конкретна дата през 1958 г. Скоро Ал увлича Джейк в мисията, по която самият той се е вманиачил — да предотврати убийството на Кенеди. Така започва новият живот на Джейк под името Джордж Амбърсън в един различен свят — света на Айк, Кенеди и Елвис, на големите американски коли, на училищните танци по чорапи, за да не се издраска лакирания под на салона и на вездесъщия цигарен дим. От невзрачния малък градец Дери, Мейн (където му се налага да се занимае с проблема на Данинг) до миловидното градче Джоуди, Тексас, където Джейк се влюбва и с това се излага на сериозен риск, всеки обрат неизменно го води към един неуравновесен самотник на име Лий Харви Озуалд и към Далас, където миналото се оказва главоломно напрегнато, а световната историята може напълно да се промени. Пътуването във времето никога не е изглеждало толкова правдоподобно. Нито толкова плашещо.
Ал поклати глава.
— Цял живот отишъл на вятъра.
— Глупости! — възразих аз. — Един добър живот никога не е пропилян. Дали е могъл да бъде по-добър? Да. Мога ли аз да го направя по-добър? Ако съдя по вчерашните случки, вероятно да. Но не в това е въпросът.
— Че в какво тогава? Защото на мен това ми напомня досущ на Каролин Пулин, пък нейният случай вече е проверен. Да, миналото може да се променя и не, светът не се пука като балон, ако промениш миналото. Ще ми налееш ли още кафе, Джейк? Налей и на себе си — прясно сварено е и май точно това ти трябва в момента.
Докато наливах кафето, забелязах няколко сладки кифлички. Предложих му една, но той поклати глава.
— Боли ме да преглъщам твърда храна. Ако държиш да ме снабдиш с малко калории, в хладилника има една опаковка енергийни шейкове. По мое мнение имат вкус на охладени сополи, но някак успявам да ги преглътна.
Когато му занесох шейк, налят във една от винените чаши, които бях видял в кухненския му шкаф, той се разтресе от смях.
— Да не мислиш, че това ще му подобри вкуса?
— Може, ако си представиш, че пиеш пино ноар.
Той нагълта половината шейк, като явно се бореше с желанието да го избълва обратно. В крайна сметка се пребори със стомаха си, но остави винения бокал и пак придърпа чашата с кафе. Не отпи, само обви ръцете си около нея, сякаш се опитваше да попие част от топлината й. Като го гледах, си промених мнението за времето, което вероятно му оставаше.
— Добре, защо тази история е по-различна?
Ако не беше толкова болен, щеше и сам да съобрази — сечеше му пипето.
— Защото Каролин Пулин никога не е била особено подходящ опитен образец. Ти не си спасил живота й, Ал, само краката й. И в двете алтернативни реалности тя е водила добър и съвсем обикновен живот — независимо дали Калъм я прострелва или ти се намесваш. И в двата варианта тя не се е женила, и в двата варианта не е имала деца. Все едно… — за момент не можех да намеря точните думи. — Не се сърди, Ал, но това, което ти си направил, е все едно докторът да спаси нечий инфектиран апандисит. Това е чудесно за апандисита, но той така или иначе не изпълнява никакви жизнено важни функции. Разбираш ли за какво говоря?
Той отговори утвърдително, но ми се стори малко раздразнен.
— Каролин Пулин беше най-доброто, което можех да направя, приятел. На моята възраст времето е ограничено, даже да не си болен. Знаеш, че бях метнал око на много по-голям залък.
— Не те критикувам. Обаче семейство Данинг са много по-добри кандидати за проверката, защото не говорим само за едно парализирано момиче — колкото и ужасно да е било това за семейството й. Говорим за четирима загинали и пети тежко ранен с последици за цял живот. Пък и ние го познаваме. След като си получи дипломата, аз го доведох в закусвалнята за по един бургер и ти ни почерпи. Помниш ли?
— Да, а после ви снимах за стената.
— Ако се справя — ако попреча на баща му да размаха чука — мислиш ли, че снимката все така ще виси на стената ти?
— Не знам — отвърна Ал. — Може би не. Може дори да не помня, че е имало такава снимка.
Нямах желание да теоретизирам чак дотам, затова пропуснах забележката му без коментар.
— Освен това, помисли и за другите три деца — Трой, Елън и Туга. Ако оцелеят и пораснат, поне някой от тях ще се ожени. Може би Елън ще стане известен комик. Нали Хари е написал, че била забавна колкото Лусил Бол — приведох се напред. — Единственото, което искам, е по-добър пример за последиците от промяната на един вододелен момент. Искам да го проверя, преди да се захвана с нещо толкова сериозно като убийството на Кенеди. Какво ще кажеш, Ал?
— Ще кажа, че разбирам, какво имаш предвид — Ал сви рамене.
Беше болезнено дори само да го гледам, но когато тръгнах да се изправям, той ми махна да седна обратно.
— Чакай, не мърдай от там. Имам нещо за теб в другата стая. Ще ти го донеса.
7
Беше тенекиена кутия. Той ми я подаде и ми каза да я занеса в кухнята. Каза, че ще е по лесно да разгледаме нещата върху масата. След като седнахме, той отключи кутията с ключ, който носеше на врата си. Първото, което извади отвътре, беше дебел жълт плик. Отвори го и изсипа от там голяма камара банкноти. Аз вдигнах една зелена хартийка и я огледах с любопитство. Беше двадесетачка, но вместо Андрю Джаксън, на лицевата страна видях Гроувър Кливланд, който едва ли би попаднал в нечий списък на десетте най-велики американски президенти. На гърба бяха изобразени локомотив и параход, които изглежда всеки момент щяха да се сблъскат, точно под надписа „Банкнота от федералния резерв“.