![11/22/63 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/0/0/6/11-22-63-bg-download.jpg)
11/22/63 [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: АСТ
- ISBN: 978-5-271-46206-1
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «11/22/63 [bg]». Краткое содержание книги:
Всичко започва с Джейк Епинг, тридесет и пет годишен учител по английски, от град Лисбън Фолс, щата Мейн, който си докарва допълнителни доходи, като преподава вечерни гимназиални класове. Той дава на учениците си задача да опишат събитие, което е променило живота им и едно от съчиненията го разтърсва — покъртителен, страховит разказ за нощта преди около петдесет години, когато бащата на Хари Данинг се прибира вкъщи и убива майка му, сестра му и брат му с чук. Това есе се оказва повратна точка за Джейк — след като го прочита, неговият живот, както и животът на Хари Данинг преди това, както историята на цяла Америка през 1963 г., се обръща с главата надолу. Малко по-късно неговият приятел Ал, собственик на местна закусвалня, му разкрива една тайна: неговият килер е всъщност портал към миналото, отвеждащ към една конкретна дата през 1958 г. Скоро Ал увлича Джейк в мисията, по която самият той се е вманиачил — да предотврати убийството на Кенеди. Така започва новият живот на Джейк под името Джордж Амбърсън в един различен свят — света на Айк, Кенеди и Елвис, на големите американски коли, на училищните танци по чорапи, за да не се издраска лакирания под на салона и на вездесъщия цигарен дим. От невзрачния малък градец Дери, Мейн (където му се налага да се занимае с проблема на Данинг) до миловидното градче Джоуди, Тексас, където Джейк се влюбва и с това се излага на сериозен риск, всеки обрат неизменно го води към един неуравновесен самотник на име Лий Харви Озуалд и към Далас, където миналото се оказва главоломно напрегнато, а световната историята може напълно да се промени. Пътуването във времето никога не е изглеждало толкова правдоподобно. Нито толкова плашещо.
— Приличат на фалшиви пари от Монополи.
— Не са. Освен това сумата не е толкова голяма, колкото може би ти се струва, защото няма банкноти по-големи от двадесет долара. В наши дни, когато един резервоар бензин ти излиза тридесет-тридесет и пет долара, петдесет доларова банкнота няма да се стори необичайна на никого, даже в малък магазин. Но тогава е било различно, а ти най-добре да не привличаш внимание.
— Това е печалбата от твоите залози?
— Донякъде. Повечето са просто спестявания. От ’58-ма до ’62-ра работих като готвач, точно както тук, а мъж, който живее сам може да спести доста, особено, ако не си пада по скъпи мадами. И аз не си падах. Нито пък по евтини, в интерес на истината. Бях в добри отношения с всички без да се сближавам с никого и те съветвам да постъпиш по същия начин. Не само в Дери, но и в Далас, ако все пак решиш да отидеш — той разбърка купчината пари с тънък пръст. — Ако не съм объркал сметките, тук има към девет хиляди. Днес биха се равнявали на около шестдесет.
Аз бях зяпнал камарата банкноти.
— Значи, парите се връщат с теб. Не изчезват, колкото и пъти да използваш заешката дупка? — това вече го бяхме обсъждали, но аз още се опитвах да го прекарам през главата си.
— Аха, само че си остават и там — всичко се връща както е било, нали помниш?
— Това не е ли парадокс?
Той ме погледна. Изглеждаше изтощен и явно губеше търпение.
— Не знам. Да се задават въпроси, за които няма отговор е загуба на време, пък на мен и без това не ми остава много.
— Извинявай, извинявай. Какво друго държиш там?
— Нищо особено. Но за наш късмет, ти нямаш и нужда от кой знае какво. Времената са били различни, Джейк. Знам, че това го пише в историческите книги, но няма как да го проумееш наистина, докато не поживееш там.
Той ми подаде карта за социална осигуровка. Номерът й беше 005–52–0223. Беше на името на Джордж Т. Амбърсън. Ал извади от кутията химикал и ми го подаде.
— Подпиши я.
Взех химикала, който явно беше рекламен сувенир. По дължината му пишеше: „Поверете своята кола, на мъжа, окичен със звезда! Тексако“.. Аз подписах, като през цялото време се чувствах като Даниъл Уебстър, който сключва своята сделка с дявола. Понечих да му върна химикала, но той поклати глава.
Следващото, което се появи от кутията, беше шофьорската книжка на Джордж Т. Амбърсън, издадена от щата Мейн. Според нея аз бях висок метър деветдесет и два, със сини очи, кафява коса и с тегло около деветдесет килограма. Рождената ми дата беше двадесет и втори април, 1923 г, и живеех в Сабатус на улица Блубърд №19, което беше реалният ми адрес през ’11-та.
— Познал ли съм колко си висок? — поинтересува се Ал. — Наложи се да налучквам.
— Почти си познал — подписах и шофьорската книжка, която не беше нищо повече от парче картон с цвят Бюрократично бежово. — Няма ли снимка?
— В щата Мейн ще минат години, докато почнат да слагат снимки по шофьорските книжки, приятел. Както и във всички останали 48 щата.
— Четиридесет и осем?
— На Хавай му остава още една година преди да стане част от САЩ.
— О — усетих, че ми е трудно да си поема въздух. — Значи, ако те спрат за превишена скорост, полицаят ще приеме на доверие, че това е именно твоята шофьорска книжка?
— Че защо не? Ако споменеш нещо за терористична атака през ’58-ма, хората ще си помислят, че говориш за младежи, дето си играят на Гътни кравата. Подпиши и тези.
Той ми подаде клиентска карта на Херц, карта за зареждане с гориво от Сити Сервиз, карта Дайнърс Клуб и карта Американ експрес. Последната беше целулоидна, а картата Дайнърс Клуб беше картонена. Върху всяка от тях се виждаше името на Джордж Амбърсън — очевидно напечатано на пишеща машина.
— Следващата година ще можеш да се сдобиеш с истинска пластмасова АмЕкс, ако искаш.
Аз се усмихнах.
— Нямам ли чекова книжка?
— Можех да ти взема и чекова книжка, но каква полза? Какъвто и документ да бях попълнил от името на Джордж Амбърсън, при следващото връщане обратно от него няма да има и следа. Нито пък от парите, които бих вложил в сметката.
— О, вярно — чувствах се като пълен идиот.
— Не си го слагай на сърце, естествено всичко това е съвсем ново за теб. Наистина би било добре да си отвориш сметка, но гледай да не е повече от хиляда долара. Дръж повечето пари в брой и гледай винаги да са ти под ръка.
— В случай че се наложи да се върна бързо?
— Точно тъй. Освен това, тия кредитни карти могат да послужат само да ти уплътнят новата самоличност. Сметките, дето съм отворил, за да получа картите, няма да са там, когато ти се върнеш. Обаче кой знае, картите може и да ти послужат.