Ритматистът

Изобразени бяха четири големи квадрата, вписани един в друг, а по средата им имаше кръг. Квадратите бяха пробити в ъглите и страните им бяха надрани като кръга в дома на Лили Уайтинг. Наоколо имаше разпилени части от линии — Джоел предполагаше, че са останки от унищожени тебеширчета, но беше трудно да се прецени.

— Хъм. Затворил се е — каза професор Фич.

Джоел кимна.

— Видял е как идват тебеширчетата и се е обградил със Забранителни линии.

Това беше ужасна тактика при дуел — Забранителните линии блокираха не само тебеширчетата, но и физически обекти. Самият ритматист не можеше да ги премине и да чертае линии, за да се брани. Затваряйки се, Хърман беше определил съдбата си.

— Не е трябвало да го прави — каза Джоел.

— Може би. Но ако се е опасявал, че ще го смажат, това може и да е бил единственият му избор. Забранителните линии са по-силни от Отбранителния кръг.

— Освен в ъглите — обади се Джоел.

Забранителните линии трябваше да са прави, а правите линии нямат свързващи точки. Тебеширчетата се бяха промъкнали през ъглите. Ала Фич навярно имаше право. Тебеширчетата бяха бързи и бягството можеше да се окаже лоша идея.

Единствената възможност беше човек да се затвори зад много линии, да се заключи на място и да вика за помощ. После да чака с надеждата някой да чуе и да е в състояние да направи нещо. Да седи и да гледа, докато пъплещата маса тебеширчета си проправят път с дъвчене и дране, приближават се и преодоляват линиите една по една.

Джоел потръпна.

— Забелязахте ли тези прашинки?

Фич погледна по-отблизо.

— Хъм. Да.

— Приличат на останки от тебеширчета — продължи Джоел. — След като са били разкъсани.

— Може би — отговори Фич и погледна косо. — Не са пресъздадени много добре. Пфу! Полицейските художници не знаят какво е важно и какво не е.

— Трябва да видим самото местопрестъпление — каза Джоел.

— Да. Сега обаче навярно вече е твърде късно. Полицаите са крачили наоколо, засегнали са линиите, залели са с киселина Забранителните линии, за да ги изтрият и да могат да претърсят стаята. И това означава…

Той замълча.

Няма да можем да огледаме местопрестъплението, ако няма друг случай, помисли Джоел. И ако полицията знае да не пипа нищо до пристигането ни.

Това означаваше да се чака изчезването на още един човек — лоша идея. По-добре да работят с наличното до момента.

— Ето — каза Фич, докато разглеждаше последния, трети лист. На него бяха изобразени усукани линии, като онези в къщата на Лили. Скицата беше озаглавена „Странен мотив, изобразен с тебешир, открит на външната стена на стаята на жертвата.“

— Колко странно. Същият като преди. Но това не е ритматически мотив.