Ритматистът

— Добре, добре. Обаче правя това, само за да погледам Нализар.

— Мелъди, той не е добър човек.

— Нищо не съм казала за морала му, Джоел, само за физиономията му — отговори Мелъди и отвори вратата. Влезе със замах и Джоел я последва. Госпожица Торънт вдигна поглед, докато минаваха край бюрото ѝ.

— Той — рече Мелъди и театрално посочи Джоел — е мой. Трябва ми някой да ми носи книгите.

Госпожица Торънт като че искаше да възрази, но за щастие реши да не го прави. Джоел забърза след Мелъди. Ала на прага на ритматическото крило спря.

От години се мъчеше да влезе тук. И по-рано беше молил ученици ритматисти да го вкарат, но никой не искаше. Не само на Нализар му се свидеха ритматическите тайни. Целият орден беше обгърнат в атмосфера на затвореност. Ритматистите се хранеха на отделна маса. Изразяваха враждебност към учените, които не са ритматисти. Разполагаха със свое крило в библиотеката и там се съхраняваха най-добрите текстове по ритматика.

Джоел пое дълбоко дъх и последва Мелъди — която се беше извърнала към него с раздразнено изражение и потропваше с крак. Джоел не ѝ обърна внимание. Той ликуваше. Дори излъчването на помещението не беше като в обикновеното крило. Етажерките бяха по-високи, книгите бяха по-стари. По стените висяха множество таблици и диаграми.

Джоел пристъпи към едно подробно изображение на защитата на Тейлър — една от най-сложните и противоречиви ритматически защити. Виждал беше само дребни и неясни скици. Тук обаче отделните елементи бяха представени ясно и описани много подробно, а отстрани се даваха и по-дребни скици на няколко вариации на защитата.

— Джоел — сопна се Мелъди, — не си зарязах закуската наполовина, за да гледаш картинки. Честно.

Джоел неохотно върна вниманието си към задачата. Етажерките бяха достатъчно високи, та Нализар да не види нито него, нито Мелъди, когато влизат — което беше добре. Джоел направо не искаше да си представи какъв шум би вдигнал Нализар, ако хване неритматист да наднича из тези книги.

Джоел махна на Мелъди и бързо тръгна между редовете. Като че книгите не бяха така подредени, като в общото крило, обаче библиотеката не беше чак толкова голяма. Би трябвало да успее да намери…

Джоел застина на пътеката между етажерките. Нализар беше на не повече от пет стъпки от него.

Мелъди дръпна Джоел настрани, далеч от погледа на Нализар. Момчето потисна въздишката си и я последва на другия ред. Успяха да надзърнат между етажерките и да видят Нализар, но заради слабата светлина Джоел не смогна да прочете заглавието на книгата му.

Нализар погледна към мястото, където преди малко стоеше Джоел. После се обърна — въобще не забеляза Джоел и Мелъди, които го наблюдаваха иззад книгите — и се отдалечи.

— Какви книги има тук? — прошепна Джоел.

Мелъди мина от другата страна — нямаше значение дали Нализар ще я види — и взе една книга. Сбърчи нос и я показа на Джоел през процепа между етажерките. Теоретични постулати на развойната ритматика, преработено издание, с предговор от Аттин Балазмед.