Ритматистът

Той съгледа Джоел и млъкна.

— Кой е този млад човек, питам аз?

— Моят асистент в изследването — отговори Фич. — Помага ми с този проблем.

— Доколко може да му се вярва? — попита Хардинг.

— Той е добро момче, инспекторе, заслужава голямо доверие.

Хардинг изгледа Джоел.

— Не мога да свърша тази работа сам, инспекторе — продължи Фич. — Надявам се, че можем да включим момчето? Искам да кажа, официално?

— Как се казваш, синко?

— Джоел.

— Както виждам, не си ритматист.

— Не, сър. Съжалявам.

— Никога не съжалявай за това, което си, синко — отвърна Хардинг. — И аз не съм ритматист и се гордея с това. Неведнъж ми е спасявало живота на бойното поле! Онези създания там първо нападат Прашните. Често не обръщат внимание на нас, обикновените хора, и забравят, че една кофа хубава киселина ще ги изтрие от земята не по-бавно от коя да е ритматическа линия.

При тези думи Джоел се усмихна.

— Сър, простете, че питам… Вие полицейски офицер ли сте, или войник?

Хардинг сведе поглед към синята си полицейска униформа със златни копчета.

— Служих петнадесет години на източния фронт в Небраск, синко. Военна полиция. Наскоро ме преместиха тук, в цивилен участък. Аз… добре де, имам малки затруднения в приспособяването. — После инспекторът се обърна към Фич. — Момъкът ми се вижда солиден. Щом Вие гарантирате за него, за мен това е достатъчно. Какво открихте?

— Нищо повече от онова, което Ви казах преди два дни, за жалост — отговори Фич и се приближи към писалището си. — Напълно съм убеден, че си имаме работа с ритматист, при това много силен и умен. Ще накарам Джоел да прегледа преброителните списъци и да събере имената на всички ритматисти, които живеят в района.

— Хубаво — рече Хардинг. — Но аз вече накарах да свършат тази работа в полицейския участък. Ще Ви пратя списъка.

Джоел облекчено въздъхна.

— Освен това го накарах да провери старите регистри — продължи Фич — и да издири ритматистите, които са изчезнали или са умрели при особени обстоятелства. Може в миналото да има следа, която да ни помогне.

— Отлична идея — отсъди Хардинг. — А какво ще кажете за самите рисунки? Моите хора могат да разследват числа, Фич. Ритматиката, проклетата ритматика е онова, което ни спира.

— Работим по въпроса — отговори Фич.

— Имам вяра във Вас, Фич! — рече Хардинг и тупна професора по рамото. Извади от колана си един свитък и го остави на бюрото. — Ето скици от второто местопрестъпление. Осведомете ме какво откривате.

— Да, разбира се.

Хардинг се приведе напред.

— Мисля, че тези деца са още живи, Фич. Всяка секунда е от огромна важност. Мръсникът, който прави това… той ни изпитва. Чувствам го.

— Какво искате да кажете?

— Първото момиче — каза Хардинг и понамести пушката на рамото си. — Домът ѝ се намира само на три пресечки от участък на федералната полиция. След изчезването ѝ удвоих нашите улични патрули. Вторият ученик е отвлечен от сграда, която е на самата улица, където патрулирахме снощи. Това не е просто отвличане. Който стои зад това, иска да знаем, че го прави и че не го е грижа колко близо сме до него.