Ритматистът

Джоел смътно дочу как от прага на канцеларията директор Йорк казва:

— Много добре. Виждам, че нямам избор. Знайте, че правите това против волята ми.

Джоел се обърна към Екстън.

— Някой пратил ли е да повикат инспектор Хардинг?

— Не ми се вярва — отговори Екстън. — Даже не успях да се добера до канцеларията! Бяха дошли преди мен и препречваха пътя.

— Пратете човек при Хардинг — предложи Джоел. — Може би ще иска да чуе за реакцията на родителите.

— Да — каза Екстън, докато гледаше охранителите с явна враждебност. — Да, добра идея. Това няма да облекчи кой знае колко напрежението в кампуса, бих казал. Ако по-рано учениците не се страхуваха, сега определено ще се подплашат.

Джоел се отправи към кабинета на Фич и пътем подмина Джеймс Ховъл, съпровождан към класната стая от двамата си родители. Джеймс вървеше с отпуснати рамене и гледаше в земята от срам. Сигурно си имаше предимства майка ти да работи през цялото време.

На Фич му трябваше доста време да отговори на почукването на Джоел. Когато най-сетне отвори вратата, очите му бяха мътни и още беше облечен в халат.

— О! Джоел. Колко е часът?

Джоел потръпна. Разбра, че Фич сигурно е будувал до късно и е изследвал онези странни мотиви.

— Съжалявам, че Ви събудих. Нямах търпение да разбера дали не сте открили нещо. За моделите, искам да кажа.

Фич се прозя.

— Не, за съжаление. Но трябва да кажа, че не беше заради липса на старание! Изрових другата версия — от къщата на Лили — и опитах да преценя дали има вариации. Начертах стотина различни модификации на темата. Съжалявам, момко. Просто не мисля, че това е ритматическа линия.

— Виждал съм го някъде преди — отговори Джоел. — Знам, че съм го виждал, професоре. Може би трябва да отида в библиотеката и да прегледам някои от книгите, които четох напоследък.

— Да, да — прозина се отново Фич. — Звучи като… страхотна идея.

Джоел кимна, тръгна към библиотеката и остави професора да си доспива. Докато крачеше през моравата към централната площадка, той забеляза една от майките — жената с тясното лице и острия нос. Стоеше с ръце на хълбоците и явно се беше загубила.

— Ей, ти — провикна се тя. — Не познавам много добре кампуса. Би ли ми казал къде мога да намеря някой си професор Фич?

Джоел посочи към сградата зад гърба си.

— Трети кабинет. По страничното стълбище. За какво го търсите?

— Синът ми го спомена. Просто искам да си поговоря с него, да го попитам как стоят нещата тук. Благодаря ти!

Джоел пристигна в библиотеката, отвори вратата и пусна свежия утринен въздух в помещението, което някак успяваше да е усойно и мрачно дори и в най-топлите летни дни. Библиотеката нямаше много прозорци — слънчевата светлина не беше добра за книгите — и затова се осветяваше от механични фенери.