Тайна идентичност
- Автор: Хапка Кэти
- Серия: Изгубени (Lost) #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Труд“
- ISBN: 978-954-528-653-7
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Тайна идентичност». Краткое содержание книги:
„Искаш ли да узнаеш една тайна?“
Има неща, които никой не знае за Декстър Крос. Приятелите му вярват, че е един от тях — разглезено богаташко синче, което профуква с удоволствие състоянието на родителите си. Никой не знае, че Декстър живее два живота, докато съдбоносно пътешествие до Австралия не разкрива тайната му!
Съкрушен, Декстър се качва на Полет 815 от Сидни, решен да се върне вкъщи и да продължи живота си. Самолетът обаче не достига крайната си цел, а се разбива, захвърляйки оцелелите на самотен остров, на който Декстър е принуден да вземе решението на живота си.
Изправен пред предизвикателствата на атмосферните условия, заобиколен от непознати, без храна и вода, Декстър е объркан и отново започва с лъжите.
Но Крос не е единственият лъжец. И скоро разбира, че колкото и опасни да са неизвестностите на острова, няма нищо по-страшно от тайните на неговите нови обитатели…
— Е, Декстър — госпожа Уорд се обърна и му се усмихна, явно изгаряше от желание да смени темата. Тя го потупа по ръката. Отрупаната й с диаманти венчална халка леко чукна кокалчетата му. — Не ни каза нищо за родителите си. Какви са те?
— А… — Декстър преглътна с мъка. Нервността го обзе светкавично. Той положи всички усилия отговорите му да имат връзка с историята за адвокатската практика и образованието на измислените му родители.
— О! Тате! — обади се Дейзи. — Съвсем скоро разбрах, че братовчедът на Декстър е банкер. Страхотно, нали?
— Интересно — господин Уорд вдигна вежда и поглед на Декстър. — Как се казва? Може да го познавам.
Декстър преглътна с мъка.
— Всъщност става дума за братовчедка ми — отвърна той и му се прииска никога да не беше измислял тази подробност. — Тя живее в Швейцария. Едва ли се познавате… Казва се Полин Смит.
— Полин Смит? Швейцария? — господин Уорд се за мисли за миг, след това поклати глава. — Не. Нищо не ми говори. Трябва да й кажеш да ми прати един имейл, ако реши да влезе в голямата игра. Мога да я прехвърля в парижкия ни офис или в лондонския, ако предпочита.
— Ще й предам, сър — отвърна Декстър, успокоен, че не е позволил на нещо толкова незначително да му подложи крак. Отсега нататък трябваше да внимава малко повече с измислиците, иначе нещата, които вече беше съчинил, можеха да излязат от контрол.
Остатъкът от вечерта премина гладко. Декстър гледаше как сервитьорът носи сметката и не можеше да повярва, че се е справил. Сякаш току-що беше взел особено тежко контролно по новия си живот и при това бляскаво.
Пред ресторанта четиримата се сгушиха един до друг в студения януарски вятър, за да си кажат довиждане. Родителите на Дейзи вече бяха оставили нещата й в общежитието и мерцедесът им ги чакаше до тротоара, за да ги откара обратно във Вирджиния.
— Толкова се радвам, че се запознахме, Декстър — топло каза госпожа Уорд и хвана ръката му. Носеше меки кожени ръкавици. — Надявам се, че скоро пак ще се видим.
— Да, да — съгласи се господин Уорд. Беше изпил няколко чаши вино на вечеря и бузите и носът му се бяха зачервили. — Имам страхотна идея. Ела ни на гости през следващата ваканция. Смятаме да направим една семейна екскурзия някъде — може би в Токио или Сидни. Зависи как се развият плановете ми с работата.
Дейзи зяпна.
— Страхотна идея, татко! — тя се обърна към Декстър със светнали от нетърпение очи. — Какво ще кажеш?
— Ами, много мило от ваша страна — заекна Декстър, сварен неподготвен. — Ще трябва да видя какви са плановете на нашите и ще ви кажа.
Господин Уорд кимна и погледна часовника си.
— Хайде, Алисия — обърна се към жена си. — Искам да излезем на пътя, преди да е станало много късно, за да се обадя в офиса…
Следващите няколко минути преминаха в прегръдки и сбогувания. Декстър остана зрител през по-голямата част на раздялата, притеснен от поканата на господин Уорд. Как щеше да се оправи този път?
Най-сетне господин и госпожа Уорд си тръгнаха и оставиха Декстър и Дейзи сами. Дейзи пъхна ръка в неговата и се притисна към него с тракащи зъби.
— Хайде по-бързо да се прибираме в общежитието — каза тя. — Замръзвам.
Двамата тръгнаха.
— Родителите ти са много мили — каза Декстър.
— О, харесаха те и те! Веднага го разбрах — Дейзи на клони глава на една страна и му се усмихна. — Татко със сигурност те хареса, иначе нямаше да те покани на екскурзията — тя потръпна. Но дали беше от студ, или от вълнение — Декстър не можеше да определи. — Нали ще бъде много хубаво! Надявам се да отидем в Австралия! Умирам да отидем! Никога не съм била там. О! Сигурно ще се запознаеш и с по-големия ми брат Джейсън. Той работи за баща ми и отпуската му ще стигне, за да дойде — Дейзи се изсмя. — Ще го харесаш. Пълна откачалка е.
Декстър прочисти гърло.
— Да, сигурно ще е страхотно — каза той. — Но както вече споменах, първо ще трябва да видя какво са намислили нашите. Сигурно и те ще имат някакви претенции към мен.
Дейзи го погледна с разширени очи.
— О, този път трябва предварително да наредиш нещата! — настоя тя. — И да ти кажа, че може да отсъстваме няколко дни от занятия. Татко обича да имаме по две пълни седмици, където и да ходим — тя стисна ръката му по-силно в своята. — Е, ще поговориш ли с вашите? — заумилква се Дейзи.