Тайна идентичност
- Автор: Хапка Кэти
- Серия: Изгубени (Lost) #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Труд“
- ISBN: 978-954-528-653-7
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Тайна идентичност». Краткое содержание книги:
„Искаш ли да узнаеш една тайна?“
Има неща, които никой не знае за Декстър Крос. Приятелите му вярват, че е един от тях — разглезено богаташко синче, което профуква с удоволствие състоянието на родителите си. Никой не знае, че Декстър живее два живота, докато съдбоносно пътешествие до Австралия не разкрива тайната му!
Съкрушен, Декстър се качва на Полет 815 от Сидни, решен да се върне вкъщи и да продължи живота си. Самолетът обаче не достига крайната си цел, а се разбива, захвърляйки оцелелите на самотен остров, на който Декстър е принуден да вземе решението на живота си.
Изправен пред предизвикателствата на атмосферните условия, заобиколен от непознати, без храна и вода, Декстър е объркан и отново започва с лъжите.
Но Крос не е единственият лъжец. И скоро разбира, че колкото и опасни да са неизвестностите на острова, няма нищо по-страшно от тайните на неговите нови обитатели…
Декстър се отпусна до едно дърво, за да си почине. Той избърса потта, която се стичаше по лицето му, и затвори очи. Но лицето на жената не се скри. Тя чакаше. Той отново отвори очи и погледна през листата на дърветата. Тъмнорозова резка, която прорязваше притъмняващото небе като рана, прикова погледа му. Без да знае защо, му се приплака от гледката.
„Трябва да се стегна — помисли си Декстър и положи всички усилия, за да успокои пулса си. — Съсредоточи се, Декстър. Мисли за нещо леко, за нещо приятно и истинско…“
Първото, което изскочи в главата му, разбира се, беше Дейзи. Той се съсредоточи върху веселото й хубаво лице, с любов, попивайки всяка извивка на страните и устните й. Но след миг щастливото лице на Дейзи започна да се мръщи и след броени секунди нежните й черти се разкривиха в силна гневна гримаса.
Шокиран и разтревожен, Декстър се отврати от видението… Беше гузен, макар да не знаеше защо. Това имаше ли нещо общо с караницата им в Сидни, със спора, за който не можеше да си спомни ясно?
— Какво става? — запита той видението на Дейзи в главата си. — Моля те, Дейзи, кажи ми какво има, за да го поправя! Кажи ми за какво се карахме в Сидни…?
Гласът му отказа и той изхълца отчаяно. Някъде в съзнанието си знаеше, че отново се е обезводнил и започва да халюцинира. Но вместо, както обикновено да му стане лошо, той се почувства и изгубен, и не на място, и объркан.
Декстър…
Призрачният глас отекна наоколо и той не знаеше дали идва от главата му, или от джунглата.
— Дейзи? — неуверено прошепна той.
Декстър се изправи, олюлявайки се на крака, и трескаво се огледа. Тя тук ли беше? Беше ли я намерил най-сетне?
Декстър…
Този път шепотът беше по-настоятелен.
— Идвам, Дейзи! Тук съм! — извика той.
Той се втурна в джунглата. Неведнъж се препъна в корени и камъни, но се улавяше за някое дърво и продължаваше напред. Дишането му беше неравно. Усещаше въздуха, плътен като вода, в дробовете си. Беше убеден, че Дейзи го чака някъде там — зад следващото дърво, след следващия завой на пътеката…
Трябваше да я намери. Това беше единственото нещо, което можеше да оправи всичко. Знаеше го като две и две — четири.
Най-накрая заобиколи един оплетен гъсталак от лозници и на поляната пред себе си мерна кичур руса коса.
— Дейзи! — извика Декстър. Сърцето му се изпълни с облекчение. — Дейзи, аз съм! Чакай!
Той се хвърли към поляната, задъхан от облекчение. И тогава се закова на място. Дъхът му спря. Там, на поляната, застанал до Дейзи, покровителствено обвил раменете й с ръка, беше… той. Другият Декстър.
— Какво правиш тук? — попита го другият Декстър, свали ръка от раменете на Дейзи и пристъпи напред.
— Аз… аз дойдох да потърся Дейзи — заекна Декстър. — Дейзи, това съм аз… Декстър.
— Аз съм Декстър — каза другият. Думите му зловещо отекнаха. Той подръпна леко раздърпания подгъв на блузата си със свободната си ръка. — И не го забравяй никога! Защото аз винаги ще съм истинският Декстър, независимо какво правиш!
— Не! — уплашено извика Декстър. — Дейзи, не го слушай… той лъже!
— Тя знае истината — спокойно каза другият Декстър. — Знае, че не съм аз този, който лъже. Противно на теб. Жалък си! Криеш се зад фалшиво име и фалшива самоличност!
— Не знам за какво говориш — възрази Декстър. Но нещо в думите на другия Декстър изпълни сърцето му с отвращение и срам. Можеше ли да е истина? Но как?
— Дейзи! — примоли се той и се обърна към нея с разтворени ръце. — Моля те, Дейзи…
— Декстър, какво ти става? — погледна го тя. Горната й устна беше изкривена в погнуса. — Ела на себе си! Господи!
— Много състрадателно. Сериозно, Декстър — присмехулният тон на другия Декстър се усилваше и заглъхваше като нестабилен радиосигнал и оставяше след себе си само безпокойство и страх. — По-добре да те върнем на плажа.
Декстър премига, когато лицето на другия Декстър заплува и се разми до неузнаваемост.
— Какво… какво става? — прошепна Декстър.
Той сложи ръце на очите си и ги притисна силно. Разноцветни кръгчета и искри затанцуваха зад клепачите му. След това лицето на дебелата жена се върна. Тя му се хилеше с подигравателната усмивка на Сойер и дъвчеше парче от сушито на корейската двойка. Странни, несвързани образи се заблъскаха из съзнанието на Декстър като топките в сферата на тотото… тотото, което леля му гледаше почти всеки ден с надежда, че късметът ще я споходи…