Тайна идентичност
- Автор: Хапка Кэти
- Серия: Изгубени (Lost) #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Труд“
- ISBN: 978-954-528-653-7
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Тайна идентичност». Краткое содержание книги:
„Искаш ли да узнаеш една тайна?“
Има неща, които никой не знае за Декстър Крос. Приятелите му вярват, че е един от тях — разглезено богаташко синче, което профуква с удоволствие състоянието на родителите си. Никой не знае, че Декстър живее два живота, докато съдбоносно пътешествие до Австралия не разкрива тайната му!
Съкрушен, Декстър се качва на Полет 815 от Сидни, решен да се върне вкъщи и да продължи живота си. Самолетът обаче не достига крайната си цел, а се разбива, захвърляйки оцелелите на самотен остров, на който Декстър е принуден да вземе решението на живота си.
Изправен пред предизвикателствата на атмосферните условия, заобиколен от непознати, без храна и вода, Декстър е объркан и отново започва с лъжите.
Но Крос не е единственият лъжец. И скоро разбира, че колкото и опасни да са неизвестностите на острова, няма нищо по-страшно от тайните на неговите нови обитатели…
— Никакво „но“ — гласът на леля му беше непоколебим и студен. — Докато аз ти плащам сметките, няма да прахосваш скъпото си образование за глупости! Такива неща са за богаташи, които живеят от попечителските си фондове. В случай че не си забелязал, ти не влизаш в тази категория.
Майка му махаше с ръце към двамата, за да успокои обстановката.
— Хайде сега и вие — тихо говореше тя. — Да помислим…
За момент Декстър стоеше мълчаливо и гневно гледаше леля си. Защо беше помислил, че ще бъде сговорчива по този въпрос или ще вземе желанията му под внимание? Тя не беше такава и той го знаеше. Една част от него искаше да въстане, да запрати глупавите й пари в лицето й и да настоява да заживее своя живот, по какъвто начин реши.
Но почти веднага се отказа от идеята. За кратко щеше да е хубаво да отхвърли парите и манипулациите й. Но къде щеше да се озове в крайна сметка?
Там, откъдето тръгнах, даде си сметка Декстър със свит стомах. Забит в този град с нисък стандарт и висока безработица, без перспективи, без бъдеще… и без Дейзи.
Той преглътна с труд, давайки си сметка колко близо бе до това да загуби всичко, което е харесвал през последните месеци. И какво, ако леля му е тесногръда и несговорчива. Това не беше нещо ново. Цял живот беше имал работа с ината й. Трябваше да е способен да стигне до компромис, от който всички да са доволни. Все пак беше умният в това семейство.
— Добре — каза Декстър с възможно по-спокоен и сговорчив глас. — Разбирам. Но може би сметките могат да се плащат и без да си адвокат, лекар или брокер. Има толкова много други професии, които са прилично платени.
— Точно така, Декси — гласът на майка му отново прозвуча по-уверено. — Какво ще кажеш, Пола?
Леля Пола беше подозрителна, но се съгласи да го обсъдят. Тримата прекараха следващия час в разисквания над справочника на университета и интересите на Декстър. На няколко пъти Декстър се изкуши да стане и да си тръгне, особено когато леля Пола го обиди и омаловажи идеите му. Но всеки път, когато се съблазняваше да го направи, мисълта за нежното, хубаво, засмяно лице на Дейзи запечатваше устните му. Можеше да е силен в нейно име. В тяхно име.
— Значи е решено — най-сетне каза леля Пола и се облегна толкова рязко, че диванът изскърца възмутено. — Ще завършиш психология.
На Декстър не му хареса, че го каза като царска заповед. Но беше много доволен от съдържанието на думите й, за да се хване за формата им.
— Добре — съгласи се той. — Нека бъде психология.
Майка му плесна с ръце.
— Добре! — извика тя. — Така пак можеш да станеш доктор. Вид доктор.
Декстър кимна и се усмихна мило. Не изпитваше особено влечение към клиничната практика, но сметна, че това може да се реши и по-късно. Що се отнасяше до него, добрата новина беше, че психологията изискваше по-малко курсове от медицината, което означаваше повече факултативи по английска литература или философия, или каквото друго искаше, и леля Пола нямаше да има право да негодува.
„Не е най-доброто решение — каза си Декстър, като се стараеше да не се почувства като първи глупак, задето остави жените да го разубедят да изостави първоначалните си планове. — Но засега психологията ще свърши работа. И кой знае — може да се окаже, че тя е моето призвание. Във всеки случай повече от химията.“
— Точно така — каза леля Пола в отговор на коментара на другата жена. — От това, което чувам, тези психари правят доста пари — тя погледна към телевизора, чийто звук беше изключен, където издокаран адвокат пледираше в съда. — Освен това, ако реши да се пробва в правото, сигурно може да кандидатства и с оценките по психология, нали?
— Разбира се — каза Декстър, макар тя всъщност да не говореше на него. Беше готов да се съгласи с всичко, само и само да му позволяха да остави трудните естествени науки, които бяха единственият провал в иначе блестящия му първи семестър. Каквото и друго леля Пола да поискаше, щеше да го преживее — поне засега.
Дори и заради това да се чувстваше малко по-малко Супер Декстър и малко повече мухльо.
15
Зейналото гърло на фюзелажа стоеше пред него в неясната кървавочервена светлина на залязващото слънце като портите на ада. Декстър направи всичко по силите си, за да прогони подобни фантастични видения. Той включи фенерчето си и колебливо направи крачка напред. Бризът промени посоката си и духна към него през салона на самолета, като едва не го задуши с тежката миризма на керосин, развалена храна и разлагащи се тела. Той запуши уста, не беше сигурен, че ще може да навлезе във вонята, без да се раздели с оскъдното съдържание на стомаха си.