Тайна идентичност
- Автор: Хапка Кэти
- Серия: Изгубени (Lost) #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Труд“
- ISBN: 978-954-528-653-7
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Тайна идентичност». Краткое содержание книги:
„Искаш ли да узнаеш една тайна?“
Има неща, които никой не знае за Декстър Крос. Приятелите му вярват, че е един от тях — разглезено богаташко синче, което профуква с удоволствие състоянието на родителите си. Никой не знае, че Декстър живее два живота, докато съдбоносно пътешествие до Австралия не разкрива тайната му!
Съкрушен, Декстър се качва на Полет 815 от Сидни, решен да се върне вкъщи и да продължи живота си. Самолетът обаче не достига крайната си цел, а се разбива, захвърляйки оцелелите на самотен остров, на който Декстър е принуден да вземе решението на живота си.
Изправен пред предизвикателствата на атмосферните условия, заобиколен от непознати, без храна и вода, Декстър е объркан и отново започва с лъжите.
Но Крос не е единственият лъжец. И скоро разбира, че колкото и опасни да са неизвестностите на острова, няма нищо по-страшно от тайните на неговите нови обитатели…
— Не се притеснявай — отвърна Декстър, без да знае какво друго да каже. — Ще измисля нещо.
Това като че я задоволи — поне за момента — и Декстър бързо смени темата с наближаващия втори семестър. Но част от съзнанието му остана на другата тема, която не му даваше мира. По-ранното връщане през тази ваканция му беше създало достатъчно трудности. Как щеше да се оправи този път?
А и семейството ми няма да е единственият проблем, напомни си той, докато двамата с Дейзи вървяха към общежитията. Ами нейното? Да, наистина, успях един час на вечеря да остана в образ и да ги убедя, че аз съм Супер Декстър. Но две седмици заедно са съвсем друга работа…
— А, замалко да забравя — не се притеснявай за разходите по екскурзията — каза Дейзи внезапно, прекъсвайки разказа за новата програма в университета. — Сигурно татко ще плати почти за всичко. Така че можеш да кажеш на вашите, че даже ще спестят пари, като те пуснат — тя се разсмя, доволна от изказването си.
Дъхът на Декстър секна. И през ум не му беше минало за тази страна на новия му проблем. Никога нямаше да може да плати дори част от такава екскурзия. Всъщност дори нямаше паспорт.
„Добре — мрачно си помисли той. — Как ще се оправи Супер Декстър?“
Вторият семестър създаде толкова много работа и на двамата през следващите няколко седмици, че Декстър успя почти напълно да избегне темата за екскурзията на семейство Уорд. От време на време Дейзи му вадеше душата с нея, но той винаги успяваше да се измъкне. Още не можеше да стигне до подходящо решение.
Един ден Декстър седна на мястото си за курса по американска литература, който и двамата посещаваха през този семестър, и установи, че като никога този път Дейзи е дошла преди него. Той остави раницата си на земята, а Дейзи се наведе към него и го целуна.
— Мислех, че няма да дойдеш — каза тя. — Цяла нощ ли чете?
Декстър извади от раницата си измачкан екземпляр на „Принцът и просякът“ от Марк Твен, последната книга от конспекта по американска литература.
— Почти — отвърна той и й се усмихна широко. — Ако не ме разсейваше толкова много, щях да свърша повече работа.
Тя се разсмя.
— Не ми ги пробутвай тия на мен — каза Дейзи. — Ти обичаш да те разсейват.
— Може би — закачи се Декстър, остави книгата на чина и се наведе, за да извади тетрадката и химикалката си. Когато се изправи, Дейзи го гледаше напрегнато, а закачливото изражение бе изчезнало от лицето й.
— Какво има? — попита той внезапно смутен. — Да нямам нещо на лицето?
— Не — сериозно отвърна Дейзи. — Просто си мислех колко ни е хубаво заедно. И колко хубаво може да си прекараме на екскурзията с нашите.
— О! — дъхът му секна. Почувства се като в капан от внезапната смяна на темата. Очите му се стрелнаха към дъното на стаята, но нямаше и следа от професора, който можеше да го спаси от отговора. — Нали ти казах — неубедително каза Декстър, — че трябва да говоря с нашите.
Сините й очи леко просветнаха и той с изненада видя, че Дейзи преглъща сълзи.
— Сигурен ли си, че искаш да дойдеш? — тихо го попита тя. — Ако не искаш да прекарваш толкова много време с мен или има някаква друга причина, каквато и да е, моля те, кажи ми. Предпочитам да знам истината.
— Не! — ужасен побърза да каже Декстър. Как може да си помисли, че не иска да е с нея всяка секунда? — Не ставай смешна! Няма такова нещо!
— Просто ми се струва, че не искаш да дойдеш — Дейзи сви рамене и се загледа в чина. — Вече прекарахме една ваканция разделени. Не искам да ни става навик.
Сърцето на Декстър блъскаше лудо. Не знаеше какво да прави с ръцете си. Той взе „Принцът и просякът“ и я замачка.
— И аз не искам — каза той. Изведнъж усети как гърлото му се стегна. Дейзи непрекъснато му повтаряше, че го обича. Но, осъзна той, до този момент не беше посмял да й повярва. Сега, след като си даде сметка, че думите й може да са истина, се почувства уплашен, нервен и малко объркан. — Не се притеснявай. Ще имам грижата да не стане навик. Сигурен съм, че родителите ми ще разберат…
Дейзи ахна, лицето й светна.
— Значи ще дойдеш на екскурзията? — попита тя. — Със сигурност?
— Със сигурност — увери я Декстър и се усмихна на неприкритата радост в сините й очи.
Усмивката му бързо изчезна, щом професорът влезе в стаята и настъпи тишина. Сега, след като обеща да отиде на екскурзията, изпита невъобразим ужас.