Тайна идентичност
- Автор: Хапка Кэти
- Серия: Изгубени (Lost) #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Труд“
- ISBN: 978-954-528-653-7
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Тайна идентичност». Краткое содержание книги:
„Искаш ли да узнаеш една тайна?“
Има неща, които никой не знае за Декстър Крос. Приятелите му вярват, че е един от тях — разглезено богаташко синче, което профуква с удоволствие състоянието на родителите си. Никой не знае, че Декстър живее два живота, докато съдбоносно пътешествие до Австралия не разкрива тайната му!
Съкрушен, Декстър се качва на Полет 815 от Сидни, решен да се върне вкъщи и да продължи живота си. Самолетът обаче не достига крайната си цел, а се разбива, захвърляйки оцелелите на самотен остров, на който Декстър е принуден да вземе решението на живота си.
Изправен пред предизвикателствата на атмосферните условия, заобиколен от непознати, без храна и вода, Декстър е объркан и отново започва с лъжите.
Но Крос не е единственият лъжец. И скоро разбира, че колкото и опасни да са неизвестностите на острова, няма нищо по-страшно от тайните на неговите нови обитатели…
Туп.
Последният звук, по-силен от другите, го накара да подскочи отново и той едва не изпусна фенерчето. Това не приличаше на плъх.
— Х-хей! — тихо се провикна Декстър. Чувстваше се малко глуповато, въпреки че беше уплашен не на шега. Той бавно се изправи на крака. Размаха свободната си ръка, за да прогони прахта. — Има ли някой?
— Никой, освен нас — отвърна нисък глас от тъмнината пред него.
Декстър потисна вика си и импулса да побегне с всички сили.
— Кой е? — остро попита той, засрамен от факта, че гласът му притрепери. — Кой е там?
Той насочи фенерчето си към източника на гласа. Изведнъж много по-силен лъч светна срещу него и за момент го заслепи. Той присви очи, направи крачка настрани, за да избяга от безмилостния блясък, и замалко не се препъна отново.
Някакъв мъж рязко се спусна от мястото си над едно от отворените багажни отделения. Той беше висок, слаб, рус, със саркастична усмивка и Декстър веднага го позна. Казваше се Сойер и Декстър го беше чул по-рано през деня да предлага цигари за продажба на един от другите отшелници.
— А, ти ли си? — каза Декстър и едва не припадна от облекчение. — Какво правиш там?
— И аз мога да ти задам същия въпрос — провлечено отвърна Сойер. — Да не би Джак да те е пратил да ме следиш?
— Джак? — повтори Декстър. — Какво искаш да кажеш?
Сойер лениво сви рамене и издърпа до себе си добре натъпкана раница.
— Ако искаш, кажи на доктора, че съм се върнал за още — каза той. — На мен не ми пука. Имам точно толкова права над тези неща, колкото и той. И той го знае!
Декстър нямаше представа за какво говори Сойер.
— Добре — тихо каза той и отстъпи назад. — Ще те оставя.
Сойер го гледаше с любопитство.
— Знаеш аз какво правя тук — каза той. — Но не ми каза ти какво правиш. Търсиш ли нещо?
Декстър не си направи труда да му отговори, че първата част от твърдението му не е вярна. А и не му се искаше особено да го осветлява за втората. Нещо в начина, по който го гледаше Сойер, го караше да се чувства много неспокойно.
— Нищо — каза той. — Просто… а… търсех един човек. Това е.
Без да дочака отговор, Декстър се обърна и се понесе бързо надолу по наклонения метален под — таван. Той избегна смачканата количка за храна, прескочи куп незнайни отломки и най-сетне изскочи от тъмната воняща, жужаща вътрешност на самолета в относително хладния и свеж вечерен въздух.
Декстър не се обърна. Той бързо се отдалечи от самолета. Още не можеше да прогони образа на Сойер. Очите му блестяха на светлината на фенерчето, докато бдително беше гледал Декстър, преценявайки колко струва. Егоистичното коварство в очите му напомни на Декстър за някого, макар за нищо на света да не можеше да си спомни за кого.
16
Декстър погледна лукавите сиви очи на леля си и се опита да не издаде поредната си лъжа.
— И затова трябва да се върна един ден по-рано, за да се подготвя за изпита.
Той се изненада колко небрежно и нормално прозвуча извинението му. Без да знае дали да се възхищава, или да се притеснява от нарастващата си способност да лъже, Декстър зачака да види дали леля му ще се хване.
Тя сви рамене, обърна се и погледна към телевизора, от който гърмеше любимият й сапунен сериал.
— Прави каквото трябва — каза тя. — Но ще трябва да компенсираш през пролетната ваканция.
— Разбира се — отвърна Декстър успокоен, че не е заподозряла нищо. Майка му също бе приела извинението без въпроси.
„Май ставам много добър в лъжите — помисли си той и бързо излезе от стаята. — Сигурно се дължи на практиката, която натрупах в последно време.“
Той изпита познатия пристъп на вина. Колкото и да се опитваше да представи пред себе си нещата като „създаване на нова действителност“, Декстър прекрасно знаеше, че това са най-обикновени лъжи. Нямаше абсолютно никакви угризения за това, че мами леля си Пола, а за това, че мами майка си, изпитваше съвсем леки — предполагаше, че ако научи, не само ще му прости, но може дори и да го разбере.
Но колкото повече време минаваше, толкова по-зле се чувстваше спрямо третия човек, оплетен в лъжите му — Дейзи.
„Имах ли избор — помисли си Декстър и си представи засмяното й лице. — Ако не го бях направил, сега нямаше да сме заедно.“