Блондинка от Маями

— Здравей, Таня — произнесох аз, защото така беше по-възпитано, отколкото да се провикна: „Какво търсиш в леглото на моя племенник, повлекано?“

— Таня живее отсреща — обясни Кип.

Естествено.

— А, Таня! Ти си дъщеря на Фийби.

— Здравейте, мистър Ласитър — поздрави любезно тя.

Беше дребничко, тъмнокосо момиче на около дванайсет години. За последен път я бях забелязал преди шест години да кара велосипедче с три колела. Сега беше с рязани джинси и тениска, поиздута от напъпващата й женственост. Мили боже.

— Как е майка ти? — попитах аз.

— Чудесно — отговори Таня.

— Знае ли къде си? Толкова късно, искам да кажа.

Никак не си харесах гласа — стори ми се напрегнат и старчески.

— Ами да. Тя отиде за уикенда в Микосуки да гледа как индианците се опушват и танцуват около огъня, тъй че сега съм сама.

— Разбирам… — промърморих аз крайно неодобрително. Отдавна подозирах, че Фийби не става за майка.

— Мама много си пада по тия работи — продължаваше Таня. — Има един шаман, дето я учи на природосъобразен живот, билкарство и психическо изцеление.

Нищо чудно, че не й оставаше време да подкастри живия плет.

— Поканих Таня да преспи у дома — каза Кип.

— Аха… — рекох аз, сякаш подобна покана бе по-нормална, от факта, че комарите хапят след дъжд.

— Но ако възразяваш — добави Кип, — можем да спим у тях.

— Не — отвърнах аз твърде прибързано и твърде високо. — Таня може да остане. Е, вярно, нямаме свободна спалня.

Двамата са разкискаха и усетих, че ставам за смях пред младото поколение. Зачудих се дали да не подам жалба срещу майка й за недостойно родителско поведение. Спомних си, че Фийби има татуировка на рамото, и се запитах дали и Таня има такава и дали Кип ще я види, преди да се разсъмне.

Започнах да се ядосвам на себе си. Откога се извъдих такъв моралист? Все си мислех, че съм печен настойник, а реагирах като възпитател в сиропиталище.

— Няма нищо, мистър Ласитър — каза Таня. — Донесох си спален чувал.

Тя махна с ръка към ъгъла, където сред купища видеокасети наистина се търкаляше спален чувал.

— Разбирам — измънках повторно аз, защото почти бях изгубил дар слово.

— Хей, вуйчо Джейк, нали няма да се пищисаш заради нас? — попита Кип.

— Не. Защо? Разбира се, че не.

Таня ме успокои с удивително зрял глас:

— Ние с Кип само си ходим. Не сме… нали знаете…

Вгледах се в своя племенник, опитвайки да си припомня какъв бях на дванайсет години. Май доста мислех за момичета, но не ми и хрумваше да се целувам.

— Добре — казах аз. — Но не стойте до късно и…

И какво?

— И не забравяйте да си измиете зъбите.

Напуснах стаята и затворих вратата с чувството, че наистина съм голямо дърво. Върнах се в леглото, взех книгата и се впуснах заедно с Травис през Гълфстрийма към Бимини по дирите на злодея Джуниър Алън. Спомних си как някога бях преследвал по същия път една красива, но убийствена млада жена на име Лайла Съмърс.