Блондинка от Маями
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #7
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Блондинка от Маями». Краткое содержание книги:
— Криси, не се шегувам.
— Нито пък аз.
Тя смъкна тениската, после шортите, които прикриваха бикините, а след това и тях. Стана, протегна се и макар че имаше нещо театрално в тази поза с извит гръб и изпъчени гърди, изпълнявана може би хиляди пъти, същевременно тя бе тъй съвършено естествена и невинна, че ставаше още по-изкусителна. Естествено, тъкмо това се целеше. Някои красиви жени може и да не усещат какъв ефект оказват върху мъжете. Други, особено тези, чиято професия е свързана с външния вид и впечатлението, знаят точно какъв ефект дава всяка извивка на шията, всяко помръдване на бедрото, всяка двусмислена усмивка. При тях в излагането на гола плът няма нито срам, нито гордост. То е просто факт и в съвършенството на подробностите, в симетрията на чертите, в съчетанието на сила и здраве, което лъха от подобно създание, винаги се спотайва ясната мисъл, че красотата ще повехне. Догодина ще се наложат нови модели, затова ако имаш такава хубост, използвай я незабавно.
Криси се завъртя към вратата, разкривайки пред мен стройния си гръб и изящната извивка на ханша. Щракна лампата, после се приближи към леглото с грациозна стъпка, очертана като силует в полумрака стройно, гъвкаво сексуално парче, познаващо отлично своята сила. Седна, подви крака, приведе се към мен и гърдите и се притиснаха в моите.
Сигурен съм, че нейде на тая планета съществува мъж, който би устоял. Но пред Криси Бърнхард не лежеше папа Йоан Павел Втори. В леглото бе самозваният рицар Джейк Ласитър с всичките си сто килограма и сто осемдесет и пет сантиметра, с кипнала кръв и подивяло въображение. Нуждаех се от строго предупреждение. Пази се, либидо! Внимание, опасни завои! Хлъзгав път!
Тя изви глава и ме целуна отново. Този път отвърнах на целувката. Обгърнах главата й с длани и пак се целунахме, водейки битка с езици; после тя впи зъби в долната ми устна.
Исках да я спася, да й се насладя, да я вкуся, да я погълна. Исках хиляди неща час по-скоро, веднага. От гърлото й излетя дрезгав стон и ние трескаво се вкопчихме един в друг.
Тя посегна надолу, смъкна боксерките ми и аз ги ритах към отсрещния ъгъл. Плъзна длан по гърдите ми, към корема, към слабините. Бих толкова твърд, че ме болеше.
Целунахме се жадно, хапехме устни, смучехме, търсехме, намирахме. Ръцете ни изследваха, галеха, сграбчваха. Обгърнах с длан заоблената стегната гръд и стиснах връхчето с палец и показалец.
— По-силно, Джейк. Няма да се строши.
Стиснах, тя ахна и аз поех връхчето с устни като зряла червена череша. Ръката ми плъзна надолу по плоския й корем и откри горещата влага. Когато я докоснах, тя ахна отново, после ме сграбчи за тила и приближи устни до ухото ми.
— Люби ме, Джейк. Люби ме, моля те.
Гласът й бе натежал от копнеж, печал и непоносима страст. Звукът му отекна дълбоко в мен като басова струна. Исках да я прикрия със своя щит, да я опазя от всички беди, да я отнеса нейде, където никой не би могъл да й стори зло.
Тя протегна дългите си нозе и пак прошепна:
— Люби ме сега, Джейк.
Все същият отчаян копнеж.
Притиснах се плътно към нея. После се плъзнах по-надолу и тя бе отворена за мен, гореща и тръпнеща. Проникнах в нея, а тя се вкопчи в мен и ни понесе един и същ ритъм, телата ни се движеха бавно, безкрайно бавно. Оставих я да поведе и когато движения й се ускориха, тя захапа гърдите ми, заби нокти в гърба ми, после сграбчи главата ми с две ръце и заскуба косата. Задавеният й дъх изгаряше шията ми, изпълнен наполовина с болка, наполовина с безумна наслада. Ускорих ритъма, тласках все по-мощно и по-бързо, докато първо от нея, а сетне и от мен излетя глухо ръмжене, очите й се извъртяха и тя нададе тих, вълчи вой, после притисна китка в устата си и захапа с все сила, сякаш не понасяше да чуе собственото си удоволствие.
Аз затласках с удвоена сила, след миг свърших и тя ме обгърна още по-здраво. Останах да лежа така, притиснал лице към нейното докато усетих на устните си солена капка и разбрах, че сълзите й са се смесили с моите.
Плодовете на земята
— Чакай да видим дали съм те разбрал — каза Роберто Кондом. — Измъкнал си под гаранция някаква мацка, дето е обвинена в убийство, но аз — който само съм бил по една случайност около някаква мизерна кражба на плодове — аз, значи, трябва да седя в панделата.
— Ако не се отървеш, това ще ти е трета присъда и ставаш рецидивист — казах аз. — Цял живот на държавни разноски.