Блондинка от Маями

Чувствах се тъжен и самотен, когато чух тихо почукване на вратата. Ако Кип искаше да попита може ли и той да спи в спалния чувал, щях да му отговоря с едно твърдо…

— Джейк — долетя иззад вратата женски глас, — буден ли си?

Аз и Криси седяхме на леглото, почти като невръстната двойка в отсрещната стая. Само че ако Кип си мислеше същите работи като мен, щях да го поставя под домашен арест за близките десетина години.

Криси изви дългата си шия и пусна облаче цигарен дим нагоре към вентилатора. Зарекох се да я накарам да ги откаже. Съвети на грижовния адвокат: край на пушенето, край на стрелбата.

Седяхме един до друг и разговаряхме. Тя ми разправяше какво харесва. Раци, картофена яхния с месо, Париж под дъжда, гмуркане из тропическите рифове. Да, и разходки по плажа с мъж, когото харесва. Разговаряхме за пиеси, за филми и дори за футбол. Тя разбираше играта сравнително добре и смяташе Трой Айкман за симпатяга. Лично аз винаги съм смятал нападателите за примадони, но Айкман поне търпи мъжки, като го ритнеш по кокалчето.

Поиграхме на думи и много се смяхме на измислиците си. После заговорихме за хората, минали през живота ни, и опознахме взаимно душевните си рани.

По някое време замълчах, а тя само ме гледаше.

— Какво? — попитах аз.

— Досега нито един мъж не ме е обичал.

Твърдението бе тъй нелепо, че аз се разсмях. Но лицето й ми подсказа, че говори сериозно.

— Трудно е за вярване — казах аз. — Дори невъзможно.

— О, купували са ми много неща, водили са ме къде ли не. Използваха ме и аз ги използвах. Но никога не са ме обичали.

И тя остави примамката да виси. Аз кръжах около въдицата, но не исках да клъвна.

— Но ти ме обичаш… нали, Джейк?

— Да — казах аз.

— Значи няма да се преструваш, че това е просто поредното дело?

— Няма. Не мога.

— Тогава говори. Кажи ми какво изпитваш.

— Не е лесно. Не ги умея тия пеша.

— Добре. Имаш правото да мълчиш. Всичко, което кажеш, може да се използва срещу теб в…

В какво? Тя не довърши. В съда? В краен случай? В любовта?

— Кажи ми как се чувстваш — нареди тя.

Как се вкарват чувствата в рамка от думи? Не знаех.

— Сложно е — казах аз. — Имам дълг към теб. Ти разчиташ на мен като на мъж, а като на…

— Рицар в сияйна броня.

Поклатих глава.

— Не, като на адвокат.

Тя смачка цигарата си в декоративния пепелник върху нощното шкафче.

— Няма ли да ме спасиш?

— Искам. Повярвай ми, искам…

Навън присмехулникът пак се дереше с пълна сила, а в далечината виеше полицейска сирена.

— Какво искаш, Джейк?

— Искам да те обгърна с ръце и да те отнеса някъде. На сигурно място, където никой не ще ти стори зло.

— Ах, ти си моят рицар.

— Не. Бронята е ръждясала, коленете скърцат и жребецът отдавна не е подковаван. Освен това вечно не ми достига една крачка.

Криси се приведе и ме целуна. Дъх на парфюм и цигари.

— Не и за мен — каза тя.

После пак ме целуна нежно и колебливо. Чакаше да отвърна на целувката. Но аз не го сторих. Протаках.

— Трябва да запазим известно разстояние помежду си — казах аз.

— Поне докато свърши процесът.

— В географски смисъл ли? — Тя пропълзя по-наблизо, усмихна се игриво и зарови пръсти в косата ми. — Или в емоционален?

— И двете. Обикновено са свързани.

— О, не знам. Била съм физически близо до много мъже. Но не и емоционално.

— На всички ни се е случвало — казах аз. — Но е толкова безсмислено, толкова…

— Кухо.

— Точно така.

— Не искаш да се обвързваш с мен, нали? — попита тя.

— Не че не искам. Не мога.

— От какво се боиш?

— От теб. От мен. Бил съм вече по този път.

— Ще бъде ли нарушение на етиката?

— Формално погледнато, да. Адвокатското дружество забранява да спим с клиентите.

— Наистина ли?

— Освен ако сме имали връзка преди делото. Тогава гледат на нарушението през пръсти.

— Добре казано.

— Но не е там работата. Не съм се учил на морил от книгите. Просто се мъча да постъпвам правилно. Ако се обвържем, това ще замъгли преценката ми.

— А не искаме да става така — каза тя и пропълзя толкова близко, че вече дишахме един и същ кислород.