Блондинка от Маями

— Ако ще съдията да хване вируса Ебола, ти пак ще си останеш на топло. Тъй че ме остави да действам, бива ли?

— Добре бе, ама не е честно. Първо на първо не са доказали нищо срещу мен. Nada21. Може би само навлизане в чужда собственост, което е гражданско провинение и толкоз. Как ще докажат, че съм взел плодовете? Може да са паднали в каросерията. Може би изобщо не е престъпление да събираш плодовете на тая земя, които принадлежат на всички Божии твари, нали така?

Страшно обичам клиентите да ме учат на адвокатска тактика.

— Не биха дали под съд някой опосум, задето краде манго, нали Джейк?

— Не, просто ще го застрелят, както искаше да направи Гай Бърнхард.

— Тоя puerco22! Да крадеш от Гай Бърнхард, не е престъпление.

На горния етаж някакъв затворник викна на друг да си намали радиото.

— Какво искаш да кажеш, Роберто?

— Онзи hijo de puta23 краде вода от половината фермери в Южен Дейд. Братовчед ми Хавиер има стотина декара само на три километра от фермата на Бърнхард и кладенците му пресъхнаха.

— Бърнхард ми разказа за тамошните препирни около водата.

— Бас държа, че не ти е казал всичко.

— Стара история, Роберто. Богатите стават псе по-богати. Бедните умират от жажда.

— Да, ама знаеш ли, че Бърнхард изхвърля по-голямата част от водата, която изпомпва?

— Какви ги говориш?

— Напоителните му вади се вливат в един голям канал, дето отива право към Бискайския залив. След като напои дърветата, Бърнхард продължава да помпа и изхвърля водата. Видях го с очите си. Преди да направим удара с мангото, три нощи наред проверявах градините, цялото имение обиколих пълзешком. Водата в канала беше дълбока метър и половина и течеше като река право на изток.

— Глупости. Той продава водата. Защо да я похабява?

— Откъде да знам?

— Премяташ ме, нали, Роберто? Пак замисляш някакво оправдание. Не си ходил да крадеш манго. Работиш пол прикритие за Службата по водните ресурси.

— Джейк, mi amigo, трябва да ми повярваш. — Правеше се на много обиден. Затворниците умеят да те засрамят. — Гай Бърнхард изхвърля вода в залива. Кълна ти се. Чувал ли си ме някога да лъжа?

— Само под клетва — казах аз и си спомних за Рой Кон.

— Е, казвам ти, че го видях с очите си.

Но защо, питах се аз. Напрегнах си мозъка, без да родя каквато и да било идея. Любителят на манго, всеотдайният брат и запален стрелец Гай Бърнхард ставаше все по-загадъчен.

— Та да си дойдем на думата, Джейк. Не биваше да ме арестуват, задето съм крал манго от онзи cabryn24. Трябваше…

— Знам, знам, Роберто. Трябваше да ти дадат медал.