Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
Пухкавата топка протегна лапа с прибрани нокти и потупа затворения клепач на Бен, но реакция не последва. Той знаеше, че трябва да внимава с хората. Ядосваха се много бързо и за най-дребните неща, а очите им бяха особено чувствителни.
Потупа отново, но пак без резултат, ако не се брои противния, ритмичен и бръмчащ звук, който хората издават като спят. Опита пак, като този път се приближи още и мушна с глава лицето на Бен, преди да използва последното си оръжие — високо и негодуващо „мяу“ право в ухото на човека.
— Ка… какво?
Бен Коул изведнъж се сепна, върху лицето му се изписа пълно объркване, а Шрьодингер отстъпи назад и повтори звучния си протест, очаквайки незабавно подчинение и поднасяне на храна.
Вместо това Бен се изправи, погледна часовника си и започна да издава обезпокоителни звуци.
— О, по дяволите! Та вече е… Боже мой! Девет и десет! Как, по дяволите…? — Бен се обърна отново към писалището, осъзна къде се намираше и къде бе бил преди това. — Уж щях да почивам само няколко минути!
Беше склонил глава малко след шест часа, след като бе работил цяла нощ и ето ти сега резултатът. Екипът му би трябвало да е пристигнал в лабораторията в седем часа и несъмнено вече бяха забелязали отсъствието на шефа си. Това бе много неприятно. Да се успи, щеше да е личен провал.
Бен грабна телефона да позвъни в лабораторията, като едновременно с това си напомни, че ако обясни успиването си с работа през нощта, това можеше да предизвика сериозно разследване на сигурността. В крайна сметка не можеше да отнесе вкъщи нищо друго, освен собствените си мисли. Тъй че ако бе работил цяла нощ, то върху какво бе работил? Възможността за среднощна дейност би могла да включва незаконно изнесени материали и това добре се разбираше от отдела за сигурност на „Юниуейв“, особено пък след като работеха при невероятно строгите изисквания на военен „черен“ проект.
Един от програмистите му вдигна телефона.
— Джийн? Да, Бен е. Виж какво, много съм притеснен, но снощи взех някакви лекарства против настинка… и май наистина са ме нокаутирали. Едва преди малко се събудих.
От другата страна се чу смях, предадоха му уверения, че разбират всичко.
— Ще взема един бърз душ и ще дойда към десет часа.
— Няма проблеми, Бен. Не се тревожи. Тази почивка ти беше необходима.
Бен остави слушалката, изпита непреодолима нужда да пийне кафе, но докосна мишката на лаптопа с намерение да го изключи. Желанието да се изкъпе и да хукне към колата също бе много силно, но реалността, че бе прехвърлил забранена секретна информация на твърдия си диск, го плашеше. Преди да излезе от дома си компютърните файлове трябваше да бъдат напълно изтрити със специална програма.
Снимките на скрийнсейвъра бяха изчезнали и на тяхно място се виждаше информацията за проучването, което Бен бе стартирал в пет сутринта — за сравнение ред по ред на двете версии на главната програма на „Кутията на бумеранга“. Започна да записва съобщението за по-късно, но веднага се сепна — то също трябваше да бъде изтрито.
Отново погледна часовника си ядосан, бутна настрани възмутения Шрьодингер и се настани пред компютъра, за да прочете информацията, преди да я изтрие. Нямаше причина тя да е по-различна от четирийсетте или петдесетте сравнителни проучвания, които бе направил през нощта без никакъв резултат.
„Ако в тази проклета програма има нещо погрешно, което не мога да открия…“
Погледна към горния край на екрана и мислите му изведнъж промениха посоката си.
За разлика от предишните проверки, тази бе регистрирала нещо. Точеха се дълги списъци от числа, всяко от тях представляваше определен ред от компютърния код, различен от всички останали редове в оригиналната главна програма. Той бе задал на компютъра команда да сравни версията, която бе използвал на борда на гълфстрийма с оригинала.
И ето ти го резултатът.
Мина на следващите страници и прегледа стотици редове, преди да осъзнае, че повече от две хиляди реда бяха различни или нови, и всичките — в една част от програмата. Зададе команда компютърът да му покаже машинния език на няколко реда, които избра напосоки, очаквайки да види нещо познато. Но може би работната му станция бе влязла в някакъв дяволски кръг и просто бе повторила някой погрешен ред няколко хиляди пъти.
„Не… всички са различни!“ — заключи той, опитвайки се да разбере що за програма представляваше кодът. Имаше по-къси, готови рутинни компютърни програми, но нищо от това, което виждаше, не съвпадаше със стандартните редове, а някои изглеждаха написани на машинен език, който никога не бе виждал.