Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Какво точно искате да узнаете, госпожице Роузън? — попита Хобс.
Ейприл му обясни за катастрофата със самолета на родителите си и за това, че иска да открие радарна станция, от която биха могли да видят какво бе станало. Съобщи му координатите на мястото на катастрофата.
— Защо ви е нужно да виждате записи от радарите? — попита той.
— Защото мисля, че преди две нощи самолетът на баща ми навярно се е ударил в нещо над водата, може би в надстройката на преминаващ кораб. Ако мъглата е била достатъчно гъста, екипажът може дори да не е усетил това. Перките на самолетните витла са доста крехки в сравнение с морските конструкции. Едно леко докосване би могло да строши витлото и да не остави почти никакви следи по надстройката под него.
— Ако се е ударил в кораб, защото е летял прекалено ниско, това не е ли нарушение?
Тя поклати глава и му обясни разликата.
— Не е нарушение да налетиш случайно на мъгла. Важно е онова, което ще направиш после.
Видя как лейтенант Хобс се огледа внимателно, преди да се приближи със стола си към писалището и извади малка подложка за писане. Отвори красива писалка „Монблан“ и забеляза учуденото изражение на Ейприл. Погледна писалката, после отново към нея.
— Подарък от моя баща — обясни той. — Казах му, че имам нужда от текстообработваща машина и ми подари ето това. Той е професионален комик.
— Не са ли всички родители такива?
— Не… искам да кажа, че той наистина е професионален комик. Живее във Вегас, бил е няколко пъти гост на шоуто на Карсън и все още се появява от време на време при Джей Лено. Кариерата му е добра.
— Не си спомням за комик на име Хобс — каза Ейприл.
— В биографията ми има развод и промяна на имената — отвърна той. — Ще проверя при нашите момчета от радарите за този период от време и ще видя с какви данни разполагат за корабите в този регион и дали ще мога да ви направя копие. Освен това ще проверя и какви кораби биха могли да се намират в близост до мястото на катастрофата.
— Колко време ще отнеме това?
Той вече се бе изправил, очевидно разговорът бе приключил, личеше и неудобството, което изпитваше да обсъжда тази тема.
— Ще ви се обадя.
Тя се спря на вратата и се обърна.
— Още един въпрос. Може ли Бреговата охрана да извади останките от самолета ни от дъното?
Джим Хобс поклати глава.
— Не. Но защо ще го вадите? Самолетът несъмнено е унищожен.
Ейприл прехапа устна, замисли се за няколко секунди.
— Витлото на самолета на баща ми е изгубило едно перо. Необходима ми е главината на това витло, за да докажа, че това е станало по време на полет.
Ледени тръпки я полазиха, като видя как той поклати глава.
— Това няма да ви помогне. Витлото може да изгуби перо и при удар във водата. При скорост около сто мили в час водата е досущ като бетон.
Тя се върна при колата си, потънала в мисли. Не знаеше накъде да поеме, осъзна, че й бяха необходими няколко минути, за да реши каква ще е следващата й стъпка. Какво би могла да постигне с личното си присъствие в Анкъридж, което не би могла да направи от Ванкувър?
Рязко спря до бордюра — реши да паркира и да вземе едно кафе, докато телефонира на Грейси. Рязкото й спиране предизвика гневната реакция на шофьора на един миниван, който й изсвири силно, но тя му махна с усмивка, сякаш бе направил приятелски жест. Ейприл постави лоста в положение „паркиране“ и излезе, без да забележи тъмносинята кола, която потегли от паркинга на няколко коли разстояние зад нея и бавно пое край бордюра. Седящите в нея не изпускаха из очи младата жена с гарвановочерна коса пред себе си.
Четиринадесета глава
Сряда, ден трети
Офиси на „Юниуейв“
Военновъздушна база „Елмъндорф“, Аляска
Бил Коул обичаше работата в екип, дори когато тя се вършеше под надвисналия дамоклев меч на крайния срок и на ситуацията „или успяваш, или се проваляш“. Лабораторията, пълна със сътрудничещи си професионалисти, винаги бе повод за интелектуално удовлетворение. Освен днес.