Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— „Аляска три дванайсет“, започвайте спускане и задръжте на височина триста и петдесет. Висотомер за Анкъридж три-нула-две-две.
Гласът на пилота на пътническия самолет избуча в слушалките й и тя завъртя копчето да намали силата му.
— Разбрано, Анкъридж, „Аляска триста и дванайсет“ се снижава до излизане на триста и петдесет. Денят тук, южно от Анкъридж, е хубав, център.
— Благодаря! — отвърна засмян Ръсти. — Необходимо ми бе да чуя това, след като съм затворен в тази стая без прозорци.
— Извинявай — отговори пилотът. — Ако искаш, мога да ти го опиша.
Последва нов смях.
— Не, „Аляска три дванайсет“ — каза Ръсти, — но можеш да го кажеш на следващия диспечер. Сега премини на връзка с Анкъридж-център на едно-двайсет и две, точка шест.
Пилотът повтори честотата, а Ръсти се обърна към Ейприл, струваше му доста усилия да задържи погледа си над шията й. Тя погледна часовника си и изобрази удивление, докато ставаше и му благодареше най-сърдечно.
Ала Ръсти я улови за ръкава и й подаде визитка.
— Телефонният ми номер. Просто за всеки случай, нали разбирате, ако ви потрябва някой — рече той.
Надеждата в очите му не можеше да се сбърка с нищо и тя се усмихна и го потупа по рамото.
— Благодаря, Ръсти, Ще го имам предвид.
Когато хубавата посетителка си тръгна, диспечерът, който наблюдаваше работата на Ръсти Бах изключи слушалките си и отиде в края на залата. Седна пред една малка работна станция, вкара паролата си и зареди няколко бази данни, отнасящи се до летателните планове отпреди два дни. Информацията, която търсеше, обаче му убягваше и той затвори екрана и взе телефона, за да набере номера на изпълняващия длъжността началник на РВД.
— Ралф? Тук е Ед. Има нещо странно. Може да не е нещо сериозно, но… мислех си, че трябва да си информиран.
След това гой описа подробно въпросите на Ейприл и района, южно от Валдес, който изглежда я интересуваше.
— Какво имаш предвид, Ед?
— Виж сега, нали си спомняш операцията по издирване и спасяване вчера сутринта, тя се проведе почти на същото място.
— Да. Намериха оцелели, май от някакъв стар груман, който паднал предишната нощ.
— Точно така. Знаеш ли името на пилота му? Не мога да намеря плана за полета му.
Началникът се поколеба, сякаш се опитваше да си спомни.
— Не… не и наизуст. Да не би да мислиш, че посещението й е свързано с тази история?
Ед изсумтя и сви рамене.
— Не знам. Просто ставам любопитен, когато някой започне да пита колко време пазим записите, можем ли да виждаме нисколетящи обекти и неща от този сорт. Въпроси, които би задал един контрабандист, нали разбираш?
— Да, бе… или пилот на хидроплан.
— Възможно е.
— Забрави това, Ед.
— Окей.
Един етаж по-надолу, изпълняващият длъжността началник остави слушалката за малко, погледна номера, изписан върху визитката, която бе пъхнал в джоба си, след това вдигна отново слушалката и набра номера. Но после размисли и затвори, защото си спомни, че всички телефони на държавни служби подлежат на наблюдение. Затова извади личния си клетъчен телефон и набра същия номер.
Дванадесета глава
Сряда, ден трети
Анкъридж
Около 9 часът сутринта
В съзнанието на шишкавия жълт котарак на име Шрьодингер фактът, че човекът, с когото делеше дома си, трябваше и да го храни, се бе издигнал до нивото на проблем, който изисква мигновено разрешаване.
Шрьодингер скочи с лекота от пода на писалището, където лаптопът на Бен Коул блещукаше послушно в серия от снимки, някои от които на Лайза — отсъстващата отдавна жена, която преди отговаряше да бъде нахранен и относително доволен.
Главата на Бен лежеше върху писалището, косата му бе разрошена, беше разперил ръце настрани и бе избутал книжа и списания, някои от които бяха паднали на пода. Спеше дълбоко и това не се хареса на Шрьодингер. Бен си имаше легло и трябваше да спи в него. Когато спеше в него, той обикновено ставаше навреме, за да му поднесе необходимото количество храна и вода. Ала когато не прекарваше нощта в собственото си легло, Шрьодингер знаеше, че закуската му ще закъснее значително.
Внимателно прескочи лицето на Бен и извиси мъркането си до най-висок тон. Тази сутрин поне нямаше празни бутилки, които от време на време ставаха причина за още по-дълбок сън и за още по-късно хранене.