Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
— Сейди разполага със собствени криогенни камери. В подземията при нея е пълно с хора. Помисли си само — дори няма да разбереш, че съм заминал. Никакви притеснения, никакви бръчки.
— Хората наистина ли оставят свои близки срещу заеми? — тя въртеше невярващо глава. — Няма да го направя! Не мога да го направя! — раменете й се разтресоха.
— Ролф никога няма да се сети да те потърси там.
Тези думи я накараха най-сетне да се поуспокои. Тя смъкна крака от дивана и приседна, свита на топка. Изминаха няколко секунди, преди да повдигне дългите си мигли и да погледне Джек.
— Трябва да го направя, нали?
— Ролф никога няма да те открие там — повтори той.
— Какво всъщност представлява?
— Все едно, че спиш. Може и да сънуваш. Все едни и същи сънища, които се въртят в кръг.
Тя обви с ръце голите си колене.
— Щом ти си го преживял в продължение на седемнайсет години, ще го преживея и аз.
За миг му стана тъжно, но се постара да прикрие чувствата си с усмивка. Тя кимна към пицата.
— Оставих ти малко. Но сигурно е изстинала вече.
Не беше съвсем изстинала, но това едва ли имаше значение.
11.
Сейди обичаше да бъде подготвена. В стерилните бели зали, които водеха към криогенните капсули, тя разполагаше с равин, врачка и Скиталец. Имаше и няколко други групички от посетители, които разговаряха тихо помежду си, а в отсрещния ъгъл се разделяха разплакани съпруг и съпруга. Докато Амбър стискаше изплашено лакътя на Джек, той оглеждаше Скиталеца. Имаше добродушен вид, но грамадният кръст, който висеше на гърдите му, бе достатъчен да смачка драк. Скиталецът видя, че го гледат, и прибра кръста под дрехите си.
— Този май те помисли за крадец — засмя се Амбър.
— Негова работа.
— Ех, надявах се на малка утеха, преди да ме замразят…
— Докоснеш ли му кръста, госпожа Сейди ще те остави задълго в капсулата.
— Само се шегувах — сви рамене тя. — Освен това харесвам Скиталците.
Досега Джек почти не си бе имал работа с тях. Въпреки че принадлежаха към една християнска секта, те бяха доста агресивни, страстно издирваха из галактиката признаци, че техният спасител действително е съществувал и е скитал между звездите. Двамата млъкнаха, забелязали, че към тях се приближава една сестра.
— Кой от двама ви?
— Тя — рече Джек и Амбър се смълча.
Сестрата се намръщи.
— Не е ли твърде малка?
— Защо не го обсъдите с вашата работодателка? — Сестрата протегна ръка към Амбър, но трябваше да я дръпне доста силно, за да я отскубне от Джек. Момичето извъртя очи към него и го погледна изплашено.
— Джек!
— Няма да те оставя! Ще се върна, когато те подготвят. Дори ще държа ръката ти, докато те приспиват. — Стисна зъби, когато вратата се затвори зад Амбър, чудейки се дали го е чула.
Докато си събираше багажа и очакваше да дойдат да го вземат, Джек откри, че продължава да мисли за Амбър. Опита се да се успокои. Тревогите на момичето бяха безпочвени. Ако той умре при изпълнение на задачата, според договора му Сейди щеше да й изплати известна сума. Виж Ролф беше друг проблем…
Най-сетне дойдоха да го откарат на транспортния кораб. Докато му помагаха да пренесе багажа, един от тях попита подигравателно:
— Какво си сложил вътре? Да не е някой труп?
Другият изпръхтя недоволно:
— Останалите нямаха нищо против да си носят сами денковете.
Джек се подсмихна, докато ги заобикаляше, за да се настани отпред в колата. Багажът и двамата членове на екипажа отидоха отзад. Изминаха пътя до космодрума в напрегнато мълчание. Джек знаеше, че при първа възможност ще се опитат да му го върнат, тъй като беше новобранец, а те — стари кучета. Първо обаче трябваше да стъпи на тяхна територия.
За щастие багажът се товареше на кораба с транспортна лента. Джек изпроводи своя с внимателен поглед и пътем забеляза, че има и други снаряжения. Видя и апаратура за прикриване и се зачуди къде ли се намира базата на генерала, и ще бъде ли възможно да я използват там. Само ако наблизо съществува друг масивен обект, който да ги прикрие.
Двамата членове на екипажа се поклониха и го подканиха:
— Заповядайте на борда.
— Какво представлява Котака? — попита Джек.
Те се спогледаха. По-високият, който бе с мургава, почти черна кожа, се ухили широко.