Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
— Какви са симптомите?
— Симптоми? — Болард извърна към него здравото си око.
— Какво искаш да кажеш?
— Когато си заразен. Минаваш ли през различни стадии?
Болард се усмихна мрачно.
— Все още си пазиш костюма, а? Искаш да знаеш дали е безопасно. Изгори го, момче, докато имаш възможност.
— Не мога — Джек се облегна назад. — Може би и ти не си видял толкова, колкото казваш.
— Видях го! — Болард се прекръсти. — Хората изпадат в делириум, започват да разговарят със себе си, страшно е да ги слушаш. След това им изхвръква чивията. Превръщат се в страхотни войни. Не знаят що е страх. А после… костюмът замира. Предполагахме, че е заради изчерпаната енергия. Но нямаше как да им помогнем. Слънчевите колектори имат определен срок.
— Зная.
— А след това костюмът се разцепва. Божичко… — Болард поклати глава. Здравото му око бе помътняло, сякаш надзърташе в собственото си минало. — Никога не бях виждал подобно нещо. Преди и след това.
— Грамадно чудовище, гущер, който бяга на задните си крака и използва опашката за баланс, зъбата челюст, гуша, която се раздува. Жълти и зелени люспи.
— И ти си го виждал!
Сторм се пресегна и си сипа от бутилката на Болард.
— Мислех, че е било сън. Може и да е било наяве.
— Не е сън. Виждал си го. Ако използваш костюма си, може и с теб да се случи. — Болард се засмя. Гласът му бе изтънял.
— А какво стана с костюма на твоя колекционер?
— Нищо. Сигурно не е могъл да го накара да направи трансформацията. А може и да не е знаел, че трябва да е пълен с месо, за да стане. Или не е открил доброволци.
— Болард, чуй ме — Джек имаше усещането, че събеседникът му се отдалечава от него и потъва в алкохолната забрава. — Колко време отнема? Колко дни?
— Дни ли? Дни за какво?
— За целия процес. Колко дни минават, докато другите… забележат, че се променяш?
— Това е война, човече. Кой ще се занимава с подобни наблюдения?
Амбър се размърда неспокойно. Премигна, сякаш се пробуждаше от сън. Изведнъж се обърна към Болард.
— Мръсник такъв! Упоил си ме!
Той повдигна рамене.
— Какво ме е грижа? Кажи го на Джек. Той е последният истински Рицар. Отмъсти заради нас, приятелче! Те изгориха цяла планета, за да се отърват от теб. — Той се закашля. — Две седмици до първия стадий. След още една — делириумът. Нататък не зная. Може би още няколко дена. Или дори часове. — Затвори здравото си око и дръпна клепача над златното. След това се наведе и положи глава на масата. От устните му се отрони тихо ридание.
Амбър започна да го обсипва с въпроси веднага щом се върнаха в апартамента.
— Той знае ли за костюмите? Знае ли?
— Да. Но аз самият още не съм наясно. В края на краищата, също като мен и костюмът е бил в хибернация близо двайсет години. И все пак… струва ми се, че се пробужда. Предполагам, около две седмици ще му бъдат достатъчни.
— В такъв случай трябва да ограничим използването му до часове. — Тя наклони глава. — Може би, ако го приберем в хладилник, ще забавим растежа?
— Две стъпки напред, една назад?
— Нещо подобно.
Джек се отпусна уморено на дивана.
— Заслужава си да опитаме.
— Какво друго ти каза?
Той се намръщи недоволно.
— Ако Болард искаше да знаеш, нямаше преди това да те упои.
— За Ролф?
Долови страха в гласа й, зърна го изписан на лицето й.
— Не за Ролф. Неща, които е по-добре да не знаеш.
Хвърли поглед навън, към порозовяващото небе. Може би съвсем скоро планетата щеше да бъде обхваната в пламъци? Ако не иска да се повтори трагедията от Кларон, трябва да вземе някакви мерки. Негов дълг е да го направи. Джек стисна юмруци.
Страхливец не е, който се бои, а който не съумява да надмогне страховете си. Почти усещаше физическото присъствие на костюма. Сякаш му нашепваше, че е самотен. И че таи заплаха. Той се изправи.
— Трябва да поспя — каза. — А после ще излезем да ти купя свестен часовник.
— Да ми купиш? Мога и сама да си открадна.
— Да ти купя — повтори натъртено Джек.
— Защо?
— Защото отсега нататък искам да знам точно колко време съм носил костюма. Искам и ти да се научиш да боравиш с приборите в него. А също и да следиш как се развива онова вътре. Каквото и да е то. Защото сега моят и твоят живот зависят от него.