Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
Котака му подаде ръка.
— Добре дошъл на борда. Сторм, нали?
— Наричай ме Джек — отвърна той и пое десницата. Дланта на капитана бе хладна и мазолеста. Котака не беше нито толкова млад, нито толкова красив, колкото изглеждаше.
Дойдоха малко след като бе заспал, по средата на нощната смяна. Джек овладя изражението на лицето си, когато зърна силуетите на чернокожия мъж, Либия, и на червенокосия Барни, в отвора на вратата. Барни държеше метла.
— Джек, тази нощ ти си дежурен — обяви навъсено той. Подаде метлата на Джек.
— Без майтап? Извинявайте, пропуснал съм да надникна в графика.
— Не бери грижа за това. Дежурството е рутинна работа, затова капитанът не иска да се прави график. — Барни се озърна. — Какво да се прави, има ги на всеки кораб и трябва да внимаваме да не се размножават прекалено.
— Кое да се размножава? — попита Джек.
— Космическите плъхове. От теб се иска да обикаляш из коридорите и да ги събираш, а ние ще ги изхвърлим навън утре заранта заедно с боклука.
Либия поклати глава.
— Те са бързи, свирепи и опасни.
— Опасни?
— Разнасят болести и дъвчат. Като си представиш само колко кабели има на борда… — снижи глас, сякаш се опасяваше, че плъховете могат да го чуят.
— Аха.
Барни му хвърли поглед.
— Но метлата се справя с тях без проблеми.
— И как така?
— Смесихме храна с метални отпадъци и я разхвърляхме по ъглите. Тези гризачи ядат всичко. Метлата е магнитна тя улавя металните части. Колкото и да се дърпат, твои са. Ах… и нали знаеш кои зони трябва да избягваш?
— Разбира се — отвърна сънено Джек. — За да не повредя някоя електрическа верига с магнитното поле.
— Запознат си значи. Чудесно. Тази вечер ще се заемем със задния товарен хангар. Ти си на смяна, а после ще почиваш пет или шест дена.
Джек кимна и последва двамата мъже. Докато приближаваха вратата към хангара, попита:
— И колко дълго продължава смяната?
Либия погледна крадешком Барни. Червенокосият се засмя.
— Имаме си норма. Ако донесеш половин дузина, ще е достатъчно да им намалиш бройката.
— Шест космически плъха и мога да си легна, така ли?
— Точно така. Донеси ги на мен — ще бъда в предната каюткомпания, имам малко писмена работа.
— Ето ти и торбата за тях — Либия му подаде един мрежест чувал.
— Ясно. — Джек прекрачи прага на сумрачния хангар и двамата мъже дръпнаха плъзгащата се врата зад него.
Веднага щом остана сам, Джек пусна метлата и чувала на пода. Не че на този кораб нямаше плъхове… имаше със сигурност. Плъховете пътуваха навсякъде, където отиваха и хората. Но Джек знаеше, че метлата е точно толкова магнитна, колкото и той, и че нито един плъх не е бил улавян някога с нея. Бяха го пратили за зелен хайвер, по-точно на първото изпитание за новобранеца.
Всъщност това би трябвало да го зарадва. Значи наистина вярваха, че е млад и неопитен. Вероятно и други новопристигнали членове на екипажа бяха подлагани на подобни изпитания — в зависимост от характера им. На алчните предлагаха невероятно примамливи сделки. Параноиците биваха забърквани в несъществуващи заговори.
Би могъл да се свие на пода и да се наспи, докато Барни и Либия решат да дойдат, за да го „спасят“, уверени, че той не би могъл да изпълни „нормата“ си и надявайки се да го заварят с кървясали от взиране в сумрачните ъгли очи, прекарал времето си в преследване на неуловимите плъхове. Но това би означавало да им позволи да се измъкнат прекалено лесно.
Джек се засмя, вдигна чувала и навлезе безшумно в хангара.
Барни погледна картите си. След това вдигна поглед над ръба им към Либия.
— Сигурен съм, че блъфираш.
Чернокожият му показа блестящите си зъби.
— Сложи ги на масата и ще разбереш.
Барни вдигна рамене. Откри картите, а след това трябваше да наблюдава как Либия прибира поредния залог. Единствената му утеха оставаше мисълта, че на сутринта ще види физиономията на онзи новак, когато отидат да го приберат. Представяше си как ще се гърчи, че не е могъл да си изпълни нормата. Барни изсумтя щастливо, докато Либия разбъркваше и раздаваше. Високият русоляв младеж бе погълнал историята им сякаш наистина вярваше в нея и дори се гордееше, че са му поверили толкова важна задача. Барни се ухили широко. Беше си припомнил онзи далечен ден, когато и него за първи път го бяха пратили да гони космическите плъхове.