Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
— Защо се забави толкова? — След това добави: — Той познава Ролф.
— В такъв случай най-добре да те прибера на сигурно. И да те нахраня.
Лицето й светна.
— Добро начало!
Дискът го отведе до един богаташки дом, брониран като крепост. Когато го пъхна в процепа на вратата, домът го допусна в кратък тунел, където с тихо жужене непрестанно го следяха камери. Джек не им обърна внимание, давайки си сметка, че на подобни места параноята върви ръка за ръка с богатството. Щеше да е изненадан, ако беше различно. Нямаше да открият нищо подозрително в него, а и със сигурност информацията нямаше да бъде прехвърлена в централната система. Компютърната система на къщата без съмнение бе изолирана и само за вътрешно ползване.
Изправи се пред масивна врата. Пъхна диска в процепа на вратата и тя го погълна, без да му го връща. След това се отвори.
— Аз съм лихвар — каза жената. Стаята беше просторна, богато обзаведена с антики и разкошни изделия. Домакинята седеше в приемащо формата на тялото кресло, което обаче срещаше известни затруднения да се справи с масивната й фигура. Със сигурност имаше няколко участъка, където се бе предало напълно. Жената беше чувствена по някакъв неуловим начин. В стаята звучеше тиха, приятна музика.
Джек изпитваше странно неудобство. Тя изглежда забеляза, че е доловил подсъзнателното послание в музиката, защото се пресегна и я спря. Сетне чукна наново върху клавишите с позлатения си нокът и въздухът се изпълни с друга фонова мелодия. Хвърли му поглед, за да види реакцията му. След няколко секунди той осъзна, че изпитва голямо доверие в нея и му допада искреността й.
Засмя се.
— Мога ли да помоля да се заемем с работата без странични въздействия?
Жената отвърна на усмивката му. Музиката затихна.
— Имам си някои трикове — призна тя.
— И все действащи на подсъзнателно равнище — отбеляза Джек. — Защо трябваше да ги пробвате върху мен?
Тя повдигна рамене. Странно движение, като се имаше предвид, че пухкавите й рамене почти се сливаха с врата.
— Наемам екипаж.
— Така и предполагах. Лихварите обикновено не водят войни, а само ги финансират.
— Това също е начин да си напълниш джоба — отвърна тя. — Наричай ме Сейди, ако обичаш.
— Джек.
— Добре, Джек. Ще забогатея още повече, ако си върна с лихва онова, което съм дала. Това се разбира от само себе си, нали?
Той кимна.
Сейди се понадигна в креслото.
— И тъй, има един човек, който явно е забравил за поетите към мен задължения.
— Искате да си върнете парите?
— Точно така.
— И къде е?
Сейди се засмя. Имаше бледа кожа и начервени устни. Мъдрите й кафяви очи блеснаха.
— Става дума за бронирания сателит на генерал Гилгенбуш.
Джек подсвирна. Дори той бе чувал разказите за космическата станция на размирния генерал. Щеше да е по-лесно да проникне в двореца.
— Изплаши се, нали?
— Трябва да съм глупак, за да не се уплаша. Кой ще бъде капитан?
Жената се пресегна за един диск, същия като този, който го бе довел в къщата.
— Надявах се да е Марсиани, но той излезе в пенсия. Човекът, под чието командване ще работиш, се нарича Котака. — Тя изчака да види реакцията, не получи такава и се засмя.
— Плащам по пет хиляди доминионски кредита на участник, плюс още две и петстотин за топките на Гилгенбуш.
Джек се изчерви, но попита:
— Колко време ще отсъствам?
— Колкото е необходимо.
Той се замисли. Ако приемеше предложението на Сейди Амбър щеше да остане сама за известно време, а Ролф я преследваше по петите… Преглътна мъчително.
— Преживях труден период напоследък, госпожо Сейди. Ще ми е нужен известен аванс, за снаряжение и…
Жената се намръщи.
— Това е твой проблем, войнико.
— Разбирам добре, госпожо. Но тъй като и без това сте в лихварския бизнес…
Изражението й се смекчи.
— Какво пък, сигурно нещо може да се уреди. Какви роднини имаш?
— Ами… само моята по-малка сестричка.
— Какво си уредил? — извика Амбър с пронизителен глас.
— Чакай малко — опита се да я успокои Джек. — Няма от какво да се притесняваш.
— Не желая да ме замразяват като парче месо!