Игра на криеница
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на криеница». Краткое содержание книги:
Само след миг осъзнах, че наистина ще повърна — от бисквитките, от преумората и от най-големия ужас, който бях преживявала през живота си. Съдържанието на стомаха ми се заплиска и завихри и взе да търси моментален излаз.
Наклоних се наляво, че да повърна през прозореца, когато ми щукна друга идея. Пък и какво повече имах да губя?
Извърнах се и се издрайфах с всичка сила в скута на Десантчика.
Той взе да вие от отвращение, а в това време аз се пресегнах импулсивно и откопчах предпазния му колан. Двигателят изпищя, като настъпих газта до тенекията и рязко извих волана надясно.
И въпреки че въздушната възглавница се наду, минаващият през рамото ми колан успя да прежули врата ми, когато се ударихме челно в един телеграфен стълб. Предният капак се сгъна на две и разби предното стъкло на парченца, преди инерцията да извърти колата нагоре и надясно. Ушите ми писнаха от най-силното стържене на пирони върху черна дъска в света, докато се пързаляхме покрай бетонния парапет.
А после се преметнахме назад през мантинелата и полетяхме надолу.
Глава 47
По време на свободното ни падане звездите блещукаха през предния, останал без стъкло отвор. В мига, в който се пльоснахме мощно във водата, главата ми се блъсна назад в облегалката. Все едно някой ме удари с бейзболна бухалка по тила.
Студената черна вода нахлу в колата с невероятна бързина. Много по-бързо, отколкото решението ми как да постъпя от тук нататък.
Напънах се да отворя вратата, но се оказа прекалено тежка, а вече бях до шията си във вода. Поех за последно въздух и водата ме заля напълно.
Нищо не виждах. При потапянето колата като че се въртеше странично, но в същото време и навирваше задница.
А аз, освен от паника бях обзета и от внезапна парализа. Мина ми през ум глупавият въпрос дали ще успея да намеря въздушен джоб. И дали да не се опитам пак да отворя вратата?
Установих, че страничното ми стъкло е свалено. Напънах се да се измъкна от там. Изключено. Бях заклещена. И едва тогава съобразих, че не съм си откачила предпазния колан.
Болка прониза десния ми лакът при опита ми да се откопчая. Джак Ръсел териерът ме хапеше под водата. Отблъснах го в тъмното и най-после успях да се освободя. Но докато излизах, песът захапа кубинката ми. Извърнах се и бръкнах зад себе си. Сграбчих каквато козина ми попадна под ръката и го повлякох със себе си.
Не мога да кажа кой от двама ни — кучето или аз — дишаше по-шумно, когато изскочихме на повърхността. Териерът пак се опита да ме ухапе, когато го затеглих за нашийника към мангровите дървета под бетонната естакада на останалото вляво от нас шосе.
— Престани! — изкрещях му. — Ха си ме ухапал още веднъж, ха съм те зарязала!
Той като че се вразуми най-после. Изскимтя в знак, че се предава, и ме остави да го тегля. Но с тия тежки кубинки едва успявах да държа и двама ни над водата.
Когато най-сетне краката ми опряха в дъно близо до брега, се извърнах да погледна мястото, където бяхме потънали. От Десантчика нямаше и следа. Дали е успял да се измъкне? Божичко, дано не е. Всичко стана толкова бързо. Аз май все още бях в шок.
Джак Ръсел териерът излая и ме последва по петите. Преджапах през водата към храсталака и пясъка в близост до пътя. Вървях и ругаех. Трудно щях да се изкатеря по тая стена с нейния обратен наклон. Горният край на мантинелата бе на около метър над главата ми.
Четири пъти отскачах от едно плаващо във водата дърво и най-накрая успях да се хвана. Но при този ъгъл беше невъзможно да се оттласна с крака. Висях на ръце от мантинелата, люлеех се напред-назад и напразно се мъчех да прехвърля отгоре й огромния си, обут в тежка обувка крак. В този момент чух плясък във водата зад себе си.
Божичко, дано е някоя морска костенурка, замолих се.
— Нина? Ето къде си била. Чакай ме — провикна се от водата Десантчика със странно спокоен глас.
Глава 48
— Нали се чудеше как съм? — продължи той да шляпа през водата. — Чакай да проверя. Счупена ключица, нарязано на ивици лице и едното око пълно със стъкла. Но иначе съм кукуряк.
Ревнах и заметнах крака си с пълна сила. Най-после успях да закача металната мантинела с прогизналото бомбе на кубинката. Но то се изплъзна, продължих да вися най-безпомощно, а шляпането зад гърба ми се усилваше. Изпищях и направих нов опит, много по-неуспешен. Ужасът ме беше сковал.
— Ръчичките ти се поумориха, а? — попита Десантчика, който вече не шляпаше, а си проправяше шумно път през шубрака зад мен. — Но даваш ли си сметка какво точно вършиш? Нима не знаеш, че да бягаш от местопроизшествие е престъпление?