Игра на криеница

— За какво се е развикал? — надникна Ема със сънлива усмивка от втората спалня на новия ни апартамент в Горен Уест Сайд.

— Нямам представа — отвърнах и забелязах с радост, че торбичките под очите й са изчезнали. Напоследък и кошмарите й бяха взели да намаляват. И тя, като мен, се връщаше постепенно към нормалния живот. Малко ни оставаше да се отърсим и от последните си спомени от Питър.

— Дженина! — за трети път изкрещя Чарли, докато влизах в кабинета му. — А, дойде най-после.

— Какво има?

— Ще празнуваме — скочи от стола си Чарли.

И натисна един от клавишите на лаптопа си. Принтерът изписука продължително, после взе да плюе страница след страница.

— Свърших! — обяви победоносно Чарли. — Книгата ми най-после е готова.

— Наистина ли! Поздравявам те! О, Папа Чарли! — Мляснах го по бузата. — Чакай обаче. За какво става дума в прословутата ти книга? — попитах кокетно, при все че от година вече редактирах проклетия му ръкопис.

Ставаше дума за една крайно лирична детективска история, развиваща се в Далас, където Чарли бе израснал. Чарли се оказа невероятен талант. Ако бях на мястото на Джон Гришам, щях яко да се притесня.

— Окей — рече Чарли и халатът му заприлича на магьоснически плащ, когато вдигна ръцете си. — Ето как ще я представя на Спилбърг. Разказва се за едно младо, много привлекателно момиче, което кара пролетната си ваканция в Южна Флорида.

Което си беше чиста шега, естествено. Но реших да му угодя. От тук нататък бях готова на всичко за Чарли.