Игра на криеница
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на криеница». Краткое содержание книги:
— Кажи „зеле“ — рече Франк и пак насочи фотоапарата.
Глава 45
— Притежавате хубава костна структура — каза Франк, докато карах, а той развяваше втората моментална снимка. — Един мой приятел се занимава с издирване на манекенки. Какво ще кажете, ако попроменим малко външността ви? Ефектът ще е направо невероятен. Ще ви направя няколко портрета на лицето. Но първо ще трябва да оправим ужасната ви прическа. Да не сте попаднали на някой сляп фризьор, когато я боядисвахте? В караваната ми ще можете да си вземете душ.
При думата „каравана“ гърлото ми съвсем се затвори, сякаш му бяха натикали парцал. Понеже и за Десантчика се предполагаше, че ползва каравана. И едва тогава забелязах ключодържателя, който висеше от таблото.
Не.
Затворих очи, а ръцете ми се разтрепериха върху кожения волан.
Орел върху черен щит. С достатъчно военни бях контактувала в Кий Уест, за да знам, че това е емблемата на въздушнодесантната дивизия. А „въздушнодесантна“ ще рече парашути и парашутни въжета. Но какво пък ще търси един англичанин в американската армия?
— Е, какво решавате? За портретите имам предвид. Да ги направя ли? — попита Франк, а на мен мигновено ми се изпариха всички молекули от слюнка в устата ми.
Видях пред себе си светлини. Червен неонов надпис в малка витрина. Крайпътен бар. Дадох газ.
— Имам нужда от тоалетна. Ще спра тук — рекох едва-едва.
— Няма смисъл — отвърна Франк. — Вече почти стигнахме до караваната ми. Има и тоалетна. Само след секунди ще сме там.
Не вдигах крак от газта, включих мигача.
— Наистина не мога да стискам повече.
— Добре — рече Франк и остави фотоапарата. — Както казвате вие, янкитата, „Щом си на зор, няма как“.
Може пък и да съм го преценила погрешно. Дали не избързвах с изводите си? Няма значение, рекох си. Така или иначе, нещата се развиваха по-гадно от очакванията ми.
Франк завинти капачката на плоското шише и го върна в жабката, а аз намалих и отбих в паркинга на заведението. Но когато той извади ръката си, държеше в нея къс черен пистолет. И натика дулото в едната ми ноздра.
— Всъщност я по-добре карай напред, мръснице — изрече неочаквано с нюйоркски акцент. Английското в речта му категорично се беше изгубило. Да не говорим, че и като гей беше престанал да говори. — Не спирай, да ти го…
Глава 46
Джак Ръсел териерът се разлая измежду двете седалки, а червените светлини на бара се заотдалечаваха от лявата ми страна.
— Това пък какво е? — успях да изпелтеча въпреки пълния ми шок.
— Това ли? Това е „Валтер П-99“ — каза Франк и размаха грозното оръжие пред очите ми. И капризните нотки се бяха изпарили. Гласът му бе станал по-плътен и леден.
— Ама защо?
Вече дишах на пресекулки. Взех да хипервентилирам. Не можех да повярвам, че всичко това се случва с мен. Сигурно съм заспала край пътя и сънувам. Поне такова чувство имах.
Иначе как пък точно това ме сполетя? Нали трябваше само да се преструвам на отвлечена?
А излизаше, че наистина ме отвличат!
— Знаеш ли кое най-много мразя? — попита ме той с глас като на Робърт де Ниро. — Сладуранчета като теб, дето си мислят, че само като раздрусат сладкото си дупенце, целият свят ще се юрне да им угажда. Ако аз бях жена, щях да се обеся в мига, в който навлезех в пубертета. Честна дума, пред Бога се кълна. Не мога да ти опиша колко си отвратителна.
Из дълбините на причинената ми от терора музикална фуга изплува споменът за нещо, което бях чела навремето, как жертвите трябвало да се помъчат да си придадат по-човешки вид. Понеже ако похитителят се убедял в човечността им, щяло да му е по-трудно да им навреди.
— Моля ти се, недей. Бременна съм. Пусни ме.
— Бременна ли? А бащата знае ли?
— Ти ли си онзи? — попитах в желанието си да отклоня вниманието му от себе си. — Онзи от вестниците? Който отвличал жени?
— Ти как мислиш? — въздъхна той.
— „Десантчика“. Ама че тъп прякор. Не можа ли поне един репортер да измисли нещо по-свястно? Ти как би се нарекъл?
В устата ми разцъфтя болка, след като той прекара с всичка сила дулото на пистолета по устните и зъбите ми.
— А ти що не млъкнеш, преди да съм натрошил фините ти скули, а?
Зави ми се свят. Асфалтът като че се надипли през предното стъкло. Стомахът ми се сви на най-стегнатия възел на света.